150 000 души на улицата срещу собствените си съграждани: протест срещу демокрацията

Фактът: 150 000 души и един лозунг

На 12 септември 2026 г. демонстрации обхващат Германия от Берлин до Мюнхен. Организаторите от групата Pruef, която агитира за забрана на АфД, съобщават, че около 150 000 души са се включили в протестите. В Берлин полицията отчита няколко хиляди участници, в Хамбург около 25 000, а в Мюнхен 12 000. Лозунгите са ясни: „Забранете АфД сега" и „Демокрацията не се нуждае от алтернативи".

Кристоф Баутц, ръководител на кампанийната група Campact, заявява, че широк кръг от гражданското общество излиза на улицата, за да попречи на „враговете на конституцията" да получат правителствена власт. Тези думи обаче крият парадокс. АфД не е превзела властта с оръжие. Тя е спечелила 43,8% от гласовете на избирателите в Саксония-Анхалт на свободни и тайни избори.

Протест срещу избирателите, а не срещу системата

Когато една партия спечели почти 44% от гласовете, а стотици хиляди излязат на улицата, за да оспорят легитимността на този избор, протестът не е насочен срещу системата. Той е насочен срещу самите избиратели. Милиони германски граждани са поставили бюлетината си в урната и са избрали да бъдат представлявани от АфД. Да се протестира срещу този резултат означава да се протестира срещу правото на тези хора да имат различно мнение.

Това не означава, че победителят не може да бъде критикуван. Всяка политическа сила подлежи на контрол и оспорване. Но когато протестът иска забрана на партия, която току-що е получила подкрепата на почти половината активни избиратели в провинцията, той прекрачва границата между опозиция и отричане на демократичния процес. Демокрацията не е система, в която побеждават само приемливите за елита. Тя е механизъм, в който мнозинството решава, дали това мнозинство ни харесва, или не.

Вятърът на промяната, който елитът отказва да усети

Голяма част от европейците вече не могат да търпят досегашния начин на управление. Десетилетия на неолиберални политики, централизирано вземане на решения в Брюксел, откъснатост от ежедневните проблеми на обикновените хора и идеологическа инфлация на теми, които не пълнят хладилника, създадоха дълбоко разделение между управляващи и управлявани.

Германия е ярък пример. Икономиката, която дълго време беше двигателят на Европа, преживява сериозни затруднения. Инфлация, енергийна криза, загуба на конкурентоспособност и американски мита създават почва за радикални политически предложения. Традиционните партии, които дълго време доминираха с политики, фокусирани върху отворени граници и зелени преходи, все по-трудно убеждават избирателите, че притежават решения. Хората видяха какви последици идват след дългото управление на тази общност и решават, че е време да сменят хората, които ги представляват.

Франция и сянката на Льо Пен

Паралелът с Франция е неизбежен. Социологическите проучвания за президентските избори през 2027 г. показват, че Марин Льо Пен води с между 30% и 37% в първия тур, а във втори тур би победила всеки от основните си опоненти с между 51% и 70% от гласовете. Ако тези данни се материализират, французите могат да бъдат сигурни, че застрашените либерални кръгове ще направят всичко възможно да дискредитират, охулят и премахнат Льо Пен, дори и тя да бъде честно и демократично избрана.

Такъв сценарий вече се е случвал. През март 2025 г. френски съд лиши Льо Пен от правото да се кандидатира за публична длъжност за пет години. Решението беше взето малко преди изборите и беше определено от поддръжниците ѝ като политически мотивирано. Дали историята няма да се повтори, ако тя отново застане на прага на президентството?

Когато сърцето на Европа тупти в друг ритъм

От няколко години вече се усеща вятърът на промяната. Някои държави членки успяха да сменят посоката, по която бяха тръгнали. Смяната на посоката на държави като Франция и Германия обаче би означавала кардинални промени в сърцето на Европейския съюз. Тези две държави са били двигателят на европейската интеграция от самото ѝ начало. Когато те започнат да се движат в различна посока, целият проект се оказва пред дилема.

Всяко нещо има начало и край. Същото важи и за Европейския съюз в неговия днешен вид. Ролята на настоящото поколение не е да остави ЕС да се разпадне, а да се постарае да го преформатира. Един истински икономически съюз, който също да бъде управляван демократично, би могъл да запази обединението, без да налага еднакви политики на толкова различни общества. Премахването на статута на надправителствена структура, който ЕС е завоювал в последно време, може да бъде първата стъпка към възстановяване на доверието.

Демокрацията или огнената стена

В Германия традиционните партии разчитат на така наречената „огнена стена" отказът на всички основни формации да си сътрудничат с АфД. Генералният секретар на ХДС Франциска Хоперман заявява категорично, че партията ѝ няма да работи с крайната десница. Този подход обаче води до политическа парализа. В Саксония-Анхалт никоя комбинация без АфД не изглежда стабилна.

Въпросът не е дали АфД е добра или лоша партия. Въпросът е дали демокрацията може да функционира, когато значителна част от избирателите е етикетирана като неприемлива. Ако една система допуска само предварително одобрени избори, тя не е демокрация. Тя е управление под прикритието на демократични процедури.

Протестите от 12 септември 2026 г. са законни и са част от политическия дебат. Но когато техният основен лозунг е забрана на партия, която току-що е спечелила избори, те казват повече за страха на елита, отколкото за защитата на демокрацията. Истинската демокрация не се нуждае от защита срещу избирателите. Тя се нуждае от защита срещу онези, които искат да отнемат правото на хората да избират.