Критично ниските нива на река Дунав разкриха останките от Константиновия мост, открит лично от император Константин Велики на 5 юли 328 г. край днешното село Гиген. Със своите 2434 метра дължина съоръжението е най-дългият речен мост в древния свят, свързвал Улпия Ескус със Сукидава на северния бряг. Екип на Регионалния исторически музей в Плевен е документирал видимите части от каменните основи с дронове, преди водите отново да ги скрият. Откритието е част от поредица находки, породени от рекордната суша в Европа.
Мостът, който Константин Велики видя с очите си
Константиновият мост изплува от Дунав. Изключително ниските нива на реката, причинени от интензивни горещини и продължителна суша в Европа, разкриха части от каменните основи на съоръжение, което повече от 17 века е било скрито под водите. Според публикация на MeteoBalkans, цитирана от редица български медии, мостът е открит лично от император Константин Велики на 5 юли 328 г. и е свързвал римската колония Улпия Ескус, край днешното село Гиген, с крепостта Сукидава на северния бряг (дн. Корабия, Румъния).
Инженерно чудо от 2434 метра
Константиновият мост е най-дългият речен мост в античността и един от най-дългите мостове, строени някога в древния свят. По данни на Wikipedia и археологически изследвания, общата му дължина е 2434 метра, от които приблизително 1137 метра са пресичали самото корито на реката. Ширината му е била около 5,70 метра, а височината над водата - близо 10 метра. Конструкцията е представлявала дървена връхна част, поддържана от масивни зидани каменни стълбове.
„За археолозите тези моменти са изключително ценни, защото природата за кратко разкрива обект, който през по-голямата част от времето е скрит под Дунав", коментира Павел Попов от Регионалния исторически музей в Плевен пред bTV. Миналата седмица екип от музея е използвал дронове, за да заснеме и картографира видимите останки, проследявайки линията на основите и оценявайки тяхното състояние.
От военна магистрала до подводен спомен
Мостът е изграден предимно с военна цел - да позволи бързо прехвърляне на войски през Дунав, докато Рим се опитва да възстанови контрола над териториите на север от реката и да отблъсне заплахите от готи и сармати. През 332 г. синът на Константин и съимператор Константин II използва именно този мост, за да поведе голяма армия срещу варварските племена.
Въпреки внушителните си размери, съоръжението има кратък живот. Смята се, че то вече не функционира около 367 г., когато император Валент е принуден да прекоси Дунав с временен понтонен мост по време на поход срещу готите. През вековете дървените елементи изчезват, а каменните основи потъват в речното корито, ставайки видими само при крайно ниски води.
Лято на откритията по Дунав
Разкриването на Константиновия мост е само част от поредицата находки, които рекордната суша извади на бял свят. Дни по-рано, в края на юли 2026 г., край село Ряхово в Северна България бяха открити останки от вълнест мамут, включително долна челюст, два бивна и ребра. По-нагоре по течението, край сръбското пристанище Прахово на границата с Румъния, ниските води отново разкриха ръждясали корпуси на десетки германски военни кораба от Втората световна война, потопени през септември 1944 г., за да спрат настъплението на Червената армия.
Как да цитирате тази статия
APA: Tochno Dnes. (2026). 1700 години под вода: ниският Дунав разкри най-дългия мост на античността. https://tochnodnes.com/1700-godini-pod-voda-niskiyat-dunav-razkri-nay-dalgiya-most-na-antichnostta
MLA: “1700 години под вода: ниският Дунав разкри най-дългия мост на античността.” Tochno Dnes, 9.08.2026 г., https://tochnodnes.com/1700-godini-pod-voda-niskiyat-dunav-razkri-nay-dalgiya-most-na-antichnostta