347 евро пенсия срещу 381 милиона евро за лекарства: сметката, която не излиза

Две цифри, които се допълват зле

Българите са доплатили от собствения си джоб над 381 милиона евро за лекарства, които се покриват само частично от Националната здравноосигурителна каса. Това показват данни от платформата "Доплащане БГ", представени от здравния икономист Аркади Шарков. Страната ни остава сред държавите в Европа с най-високо доплащане за медикаменти.

В същото време, според данни на Националния осигурителен институт, към края на март 2026 г. 940 664 пенсионери, или 45.5% от всички, получават първата си пенсия в минимален размер. Това са малко над 2 милиона пенсионери, от които почти половината живеят с доход, който държавата е определила за най-ниския възможен.

Минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли 2026 г. е 347.51 евро. За хората с непълен стаж тя е още по-ниска - 295.38 евро. Средната пенсия е 517.36 евро, но тази цифра прикрива огромни разлики, защото в нея влизат и пенсиите от над 1700 евро, които вдигат средната стойност.

Когато пенсията не стига дори за минимума

Над 800 хиляди пенсии реално се допълват до минималния размер. Това означава, че изчисленият размер според стажа и осигурителния доход на човека е под законовия минимум и държавата трябва всеки месец да добавя пари, за да го достигне. Общата сума на тези доплащания е близо 73.75 млн. евро месечно, или почти 885 млн. евро годишно.

Това показва, че проблемът не е в мързела или липсата на стаж. Над 371 хиляди души от тези на минимална пенсия са се пенсионирали при пълен стаж и възраст по общия ред. Причината за ниските пенсии е, че през целия си трудов живот те са получавали ниски заплати, осигурявани са върху минимални прагове или са работили в сивата икономика. Резултатът е, че дори десетилетия труд не гарантират пенсия над минимума.

Сметката в аптеката

Най-голямо доплащане за лекарства се налага при хроничните заболявания - сърдечно-съдови и мозъчно-съдови. При високо кръвно налягане често се налага комбинация от няколко медикамента. Ако към това се добави диабет или други заболявания, месечната сметка за лекарства бързо набъбва.

Представете си пенсионер с 347 евро месечно. От тях трябва да плати ток, вода, храна, лекарства. Ако за лекарствата трябва да доплати 50, 80 или 100 евро месечно, това са пари, които или отиват за хапчета, или за хляб. Не е изненада, че много възрастни хора прекаляват с дозировката, пропускат приеми или спират лечението, което впоследствие води до инфаркти, инсулти и още по-скъпо лечение в болница.

Здравеопазването - наполовина спрямо Европа

Публичните разходи за здравеопазване в България са около 5% от БВП, докато в Европа средната стойност е 8%. Тази разлика от 3 процентни пункта се прехвърля директно върху пациентите. Когато държавата не може или не иска да покрива пълноценно лекарствата, хората с ниски доходи са тези, които страдат най-много.

В същото време пенсионната система е с недостиг от над 6.6 млрд. евро годишно. За пенсии са предвидени над 12.2 млрд. евро, но осигурителните приходи са едва 5.5 млрд. евро. Останалото се покрива с трансфери от държавния бюджет. Това означава, че пенсионната система все повече прилича на социална помощ, а не на осигурителна, в която връзката между внесените вноски и получената пенсия има значение.

Какво правят управляващите

От юли 2026 г. минималната пенсия е увеличена от 322.37 евро на 347.51 евро. Пенсиите, отпуснати до края на 2025 г., се осъвременяват със 7.8%. Тези мерки обаче не решават структурния проблем. Когато минимумът се вдига, нагоре се вдигат и пенсиите, приравнени към него, но това не намалява броя на хората, които зависят от този праг. Делът на пенсионерите на минимална пенсия остава стабилен - 45.5%, въпреки че минималната пенсия расте.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов настоява за цялостен преглед на списъка с лекарства, заплащани от НЗОК, защото в него има медикаменти, които вече не отговарят на съвременната медицина. Но прегледът на списъка сам по себе си няма да реши проблема с недостатъчното финансиране на здравната каса.

Критика към политиките на управляващите

Проблемът не започва при пенсионирането, а много по-рано - на пазара на труда. Десетилетия ниски заплати, масово осигуряване върху минимални прагове, недеклариран труд и сива икономика са политически избори, които управляващите от различни правителства толерираха или насърчаваха. Резултатът е, че днес близо половината пенсионери не могат да изкарат месец с пенсията си, без да разчитат на помощ от държавата или от семейството си.

Здравната политика следва същата логика. Вместо да се увеличи делът на публичните разходи за здравеопазване и да се намали доплащането от пациентите, управляващите предпочитат да оставят хората сами да се оправят със сметките в аптеката. А когато тези хора са с доход от 347 евро, "самостоятелното оправяне" често означава избор между лекарства и храна.

Пенсионната и здравната система не са отделни сфери - те са свързани съдове. Когато едната не работи, натискът пада върху другата. А когато и двете куцат, цената се плаща от най-бедните и най-болните.

Сметката е проста, но не излиза. 347 евро пенсия срещу скъпи лекарства за хронични заболявания е уравнение без решение за стотици хиляди българи. Управляващите могат да увеличават минималната пенсия с по 20-30 евро годишно, но това не променя факта, че системата произвежда бедни пенсионери, които после се оказват и болни пациенти, неспособни да си платят лечението. Докато не се реформира пазарът на труда, не се вдигнат реалните заплати и не се увеличи делът на публичните средства за здраве, проблемът ще продължи да се трупа - и да се плаща от джоба на тези, които най-малко могат да си го позволят.