440 милиарда евро отиват в САЩ, а Европа рискува да остане без AI: как зелените амбиции се превърнаха в технологичен капан

Урокът от 1873 г. и повторената грешка

Лагард започна речта си с историческа паралела. През 60-те и 70-те години на XIX век европейски спестители от Виена, Берлин, Париж и Лондон финансират трансформиращи технологии за времето си. Френски спестители плащат за Суецкия канал, а британски и германски средства отиват в американските железници. През 1873 г. Виенската фондова борса се срива, последвана от Уолстрийт. Крахът удря и двата континента, но това, което парите са построили, остава в Съединените щати. До края на века американската икономика става най-голямата в света, докато Европа преживява две десетилетия на бавен растеж.

Днес историята се повтаря, но с една съществена разлика. През XIX век Европа инвестира в чужди технологии, защото те изглеждат по-доходоносни. Днес тя е принудена да инвестира в чужди технологии, защото самата е унищожила собствената си способност да ги създава. По думите на Лагард еврозонските домакинства държат около 440 милиарда евро в американски технологични фирми. Въпросът е защо Европа не може да предложи алтернатива.

Евтината енергия, която Европа хвърли на боклука

Изкуственият интелект е най-енергоемката индустрия, която човечеството е създавало. Обучението на големи езикови модели изисква дата центрове, консумиращи толкова ток, колкото цели градове. Съединените щати разполагат с три четвърти от световния AI изчислителен капацитет, а Европа притежава едва 5%. Според Лагард тази разлика не е случайна.

През последните две десетилетия Европа доброволно се отказа от евтина енергия в името на зелените модели. Германия затвори ядрените си реактори, Франция забави строителството на нови, а въглищните централи бяха изключени със скорост, която далеч надхвърляше възможностите за заместване с алтернативи. Резултатът е цена на тока, която в момента е два до три пъти по-висока от тази в Съединените щати или Китай. По думите на самата Лагард от началото на кризата в Близкия изток тази зависимост от вносни изкопаеми горива е струвала на Европа над 50 милиарда евро допълнително, без да е получен нито един допълнителен молекул енергия.

Когато един дата център за AI струва два пъти повече за захранване в Европа, отколкото в Охайо, никой инвеститор няма да избере Франкфурт пред Франклин. Европа не просто загуби конкурентоспособността си в енергетиката. Тя загуби и основата, върху която се гради цялата AI индустрия.

Моралното превъзходство, което не произвежда чипове

Заедно с енергийната самоубийствена политика, Европа се опита да бъде по-извисена от другите. Зелените директиви, углеродните граници, сложните регулаторни рамки и идеологическият натиск за бърз преход към възобновяеми източници създадоха илюзията за морално превъзходство. Това превъзходство обаче не произвежда чипове, не захранва дата центрове и не обучава езикови модели.

Лагард посочва три причини, поради които простото вносно решение за AI е недостатъчно. Първата е свързана с данните. Моделът не просто съхранява информация, а я чете, което поставя доставчика в позиция да научи какво знае цяла индустрия и да се конкурира с нея. Почти половината от фирмите в еврозоната, които са обмисляли AI и са се отказали, посочват притеснения относно защитата на данните.

Втората причина е достъпът. Досега, когато Европа е разчитала на други за входове или услуги, щетите от евентуално прекъсване са били ограничени. С AI обаче ситуацията е различна. В рамките на няколко години изкуственият интелект ще проверява стоки на границата, ще решава кои данъчни декларации да бъдат одитирани, ще управлява влакове и ще обработва плащания в банки. Едно прекъсване на достъпа би засегнало всеки сектор едновременно.

Третата причина е границата на възможностите. В сектори като фармация, финанси и отбрана малко предимство в способностите на модела може да доведе до непропорционални печалби. Това създава динамика, при която печелившият взима всичко.

Принудата да се използват чужди разработки

Пред тези свойства на AI Европа има неприятен избор. Или се въздържа от внедряване, защото не може да защити данните си, и се лишава от растеж. Или бързо възприема технологията, става силно зависима и рискува да загуби свободата да организира икономиката си според собствените си ценности.

Проблемът е, че този избор е предопределен от предишните решения. След като енергията е скъпа, регулациите са сложни, а инвестициите в инфраструктура са забавени от зелени процедури, Европа няма алтернатива освен да внася. Тя е принудена да използва чужди разработки не защото американските или китайските модели са по-добри по някаква абстрактна причина, а защото собствената ѝ политика е унищожила възможността да създаде конкурентни свои.

Лагард предлага три стъпки за обединяване на растежа със суверенитет. Първо, изграждане на повече европейски изчислителен капацитет. Затварянето на пропастта може да струва до 600 милиарда евро, включително за чипове. Втората стъпка са модели, които са достатъчно добри за повечето задачи и работят на европейска инфраструктура. Третата стъпка е осигуряване на достъп до границата на възможностите, за да остане Европа конкурентоспособна в най-иновативните сектори.

Парите са там, пазарите и енергията липсват

Лагард е категорична, че парите за този проект съществуват. Европейските домакинства спестяват около 1,4 трилиона евро годишно. Липсват обаче пазарите, които да ги насочат към собствени цели, и енергията, която да захрани инвестициите. В Съединените щати целият капиталов пазар е мобилизиран за AI строителството, докато Европа все още разчита предимно на банки и се бори с цени на тока, които отблъскват всяко мащабно технологично начинание.

Тя припомня, че преди три години е аргументирала, че капиталовите пазари не изникват, защото политиците ги призовават. Те се появяват, за да финансират трансформиращи проекти, които са извън обсега на банките. Според нея AI е проектът, който Европа трябва да използва, за да изгради капиталовите си пазари.

Въпросът обаче е дали този проект не е вече обречен, ако основата му, евтината и надеждна енергия, е разрушена от собствените политически решения. Европа може да има парите, може да има амбициите, но ако токът струва три пъти повече от този в Китай, нито един чип, нито един модел, нито един дата център няма да бъде конкурентоспособен. И тогава 440-те милиарда евро ще продължат да текат на запад, а Европа ще остане с моралното си превъзходство и с празните си сървърни стойки.