72 000 мигранти, 80 жертви и една разцепена Европа: как Сеута запали война между Испания и Италия

Щурмът на Сеута

В края на юли 2026 г. хиляди мигранти от Мароко внезапно нахлуват в испанския анклав Сеута, разположен на северния бряг на Африка. Според данни на испанските и мароканските власти, цитирани от AP News, общият брой на пристигналите достига 72 000 души. Макар повечето от тях впоследствие да са върнати обратно, цената на инцидента е страшна: над 80 мигранти загиват, част от тях удавени, други прегазени при стълпотворение около вълноломна бариера.

Събитието не е просто хуманитарна трагедия. То става искра, която запалва дипломатически пожар между две от най-големите страни в Европейския съюз.

Мелони налага контрол, Санчес отвръща

На 1 август италианският премиер Джорджия Мелони въвежда въздушен и морски граничен контрол върху граждани на Испания. Мотивът е острата критика към прогресивната миграционна политика на испанския премиер Педро Санчес. Мелони конкретно посочва решението на испанското правителство за амнистия на мигранти без разрешително за пребиваване, които могат да докажат, че живеят в страната от поне пет месеца и са пристигнали преди 1 януари 2026 г. Над 1 милион души са подали молби преди прозорецът да се затвори в края на юли.

Испания реагира незабавно. Правителството в Мадрид предупреждава, че ще предприеме „пропорционални мерки за защита на интересите и достойнството на своите граждани", ако Рим не отмени ограниченията до 9 август. Мелони ясно заявява, че „Италия не приема ултиматуми или налагания от чужбина относно националната сигурност и граничния контрол". На 8 август Мадрид въвежда случайни полицейски проверки на италианци, пристигащи на летище Барселона, като мерките ще останат в сила поне месец.

Шенген под ножа

Размяната на гранични ограничения между Испания и Италия е безпрецедентна за Шенгенската зона. Според правилата на ЕС, държавите членки могат временно да възстановят контрола на вътрешните граници при сериозна заплаха за сигурността, но това трябва да е крайна мярка в изключителни ситуации и с времеви лимит. Досега никога две шенгенски държави не са си разменяли огледални ограничения по между си.

Консервативните лидери в ЕС, начело с Мелони, виждат в случая с Сеута потвърждение на тезата си, че либералните миграционни политики водят до хаос. Санчес от своя страна се оказва изолиран, с критики не само от Рим, но и от други европейски столици, които обвиняват Испания, че с амнистията си е станала магнит за мигранти.

Скандалът между Мадрид и Рим е симптом, а не причина. Той отразява дълбоко разделение в Европа относно това как да се управлява миграцията. От една страна са страни като Италия, Унгария и Полша, които настояват за твърди граници и връщане на мигранти. От друга са Испания, Германия и Скандинавия, които залагат на интеграция и легални пътища. Но когато една от тези политики доведе до щурм на 72 000 души и 80 мъртви, либералният лагер губи аргументи.

Шенген, един от символите на европейското единство, вече е на прицел. Ако Испания и Италия могат да си разменят визови ограничения, защо други страни да не последват примера? Въпросът не е дали Шенген ще оцелее, а дали политиците ще намерят общ език, преди зоната за свободно пътуване да се разпадне на национални фрагменти. Засега обаче сигналите са тревожни: Мелони заявява, че италианският контрол ще остане до 15 август, а Санчес се готви за продължителна разправия. Вместо общ фронт срещу миграционния натиск, Европа отново се оказва разделена от собствените си граници.