България вече има работещ регистър за личен фалит

Първият автоматизиран регистър на Агенцията по вписванията

Регистърът по несъстоятелност на физическите лица официално заработи на 3 август 2026 г. със заповед на министъра на правосъдието Николай Найденов. Това е първият изцяло автоматизиран регистър на Агенцията по вписванията и важна стъпка към практическото прилагане на Закона за несъстоятелност на физическите лица. Регистърът е достъпен през Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на Агенцията по вписванията (ЕПЗЕУ).

Според публикация на Vesti.bg, в регистъра се създава електронна партида за всеки длъжник, по която се публикуват предвидените в закона актове и обстоятелства. Гражданите и институциите могат свободно да правят публични справки. Важно е да се отбележи, че самото появяване на информация в регистъра не означава, че задълженията на човека се заличават автоматично. Производството се води пред съд, който преценява дали длъжникът е неплатежоспособен и добросъвестен.

Пълна автоматизация без човешка намеса

Една от най-интересните характеристики на новата система е нейната пълна автоматизация. „Регистърът е разработен като изцяло автоматизирана информационна система без участие на дължностно лице от агенцията. Това означава, че след постъпването на актовете и обстоятелствата по предвидения в закона ред те се вписват и обявяват автоматично от информационната система", обяснява изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Елиана Илиева, цитирана от Vesti.bg.

По думите ѝ за институцията е важно процедурата да бъде максимално гладка и лесна както за гражданите, така и за участващите институции. Този подход поставя началото на нов етап в развитието на електронните регистри в България, основан на автоматизация, прозрачност и по-достъпни административни услуги.

Еднократна възможност и строги условия

Законът предвижда сериозно ограничение: добросъвестният длъжник може само веднъж в живота си да премине през производство, завършило с влязло в сила съдебно решение за личен фалит. Отказана, върната или прекратена молба не се смята за използване на тази възможност, което означава, че гражданинът може да подаде нова молба, ако първата не стигне до окончателно решение.

Производството може да започне само по молба на длъжника. Кредитор не може да поиска вместо него да бъде открито производство по личен фалит. Процедурата е предназначена за физически лица, които не са търговци или предприемачи и повече от 12 месеца не могат да плащат едно или повече изискуеми задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Какво означава „добросъвестен" длъжник

Съдът проверява не само дали длъжникът е неплатежоспособен, но и дали е добросъвестен. Това означава, че се разглежда как са натрупани задълженията, какви доходи и имущество има човекът и дали не е извършвал действия, с които умишлено да увреди кредиторите си.

За недобросъвестен може да бъде признат длъжник, който укрива имущество или доходи, представя неверни данни, прехвърля активи, за да ги запази от кредиторите, или поема явно непосилни задължения, които не са свързани с основните му нужди. Това ограничение е ключово, за да се предотврати злоупотреба с процедурата от хора, които умишлено са натрупали дългове или са се опитали да избегнат плащанията.

Как протича производството и какво се случва с дълговете

След подаването на молбата съдът проверява дали са изпълнени условията за откриване на производство. Установяват се кредиторите, размерът на задълженията, доходите и имуществото на длъжника. В производството участва и синдик, който изпълнява възложените му от закона функции.

Една от възможностите е да бъде предложен план за погасяване на задълженията. Той може да предвижда разсрочване, частично плащане или друг начин за уреждане на дълговете. Когато план не бъде приет или не може да бъде изпълнен, имуществото, върху което законът допуска принудително изпълнение, може да бъде продадено, а получените средства да се разпределят между кредиторите.

Важно е да се знае, че личният фалит не заличава всички дългове. Не се погасяват задълженията за издръжка, глобите и вземанията за вреди от непозволено увреждане. Не отпадат и задълженията, които възникват след откриването на производството. Освобождаването на длъжника не освобождава автоматично поръчителите и хората, които отговарят солидарно за същото задължение.

Регистърът и цената на реформата

Разработването на информационната система започва в края на 2025 г. като част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Изграждането и въвеждането на регистъра струват 286 807,65 евро. Чрез регистъра се предлагат административни услуги като вписване и обявяване на актове, издаване на удостоверения, писмени справки и заверени копия. За тях се плащат държавни такси от 5,62 до 10,23 евро в зависимост от услугата. Публичните справки са свободно достъпни.

Въвеждането на регистъра за личен фалит е крайъгълен камък в българското правосъдие, който дава възможност на добросъвестни граждани да излязат от дълговия капан. Досега България нямаше обща процедура за несъстоятелност на граждани, които не са търговци или предприемачи. Човек можеше с години да остане в изпълнителни производства, със запорирани доходи и възбранено имущество, докато лихвите и разноските продължават да увеличават дълга.

Новият закон събира претенциите на кредиторите в едно съдебно производство и цели наличното имущество да бъде разпределено справедливо, а добросъвестният длъжник да получи възможност за ново финансово начало. Въпреки това, строгите изисквания за добросъвестност и еднократният характер на процедурата показват, че законодателят е заложил на предпазлив подход, за да не се превърне личният фалит в инструмент за системна злоупотреба.