Българската държава била хакната от години според нова система за киберсигурност

Разкритието, което разтърси администрацията

Българското правителство установи неоторизиран достъп до част от административните си мрежи, продължавал от години. Информацията беше съобщена от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, което уточни, че активността е била засечена едва при внедряването на нова национална система за киберсигурност.

Според публикация на Vesti.bg, която се позовава на официалното съобщение на министерството, „наличните към момента данни сочат дългогодишно неоторизирано присъствие в определени административни мрежи, като все още не е ясно кога точно е започнало проникването и какъв е пълният му обхват" (Vesti.bg, 2026). Този факт е особено притеснителен, тъй като означава, че чуждият достъп е оставал незабелязан от съществуващите дотогава системи за сигурност.

Мащабно разследване в ход

По случая вече се извършва мащабно техническо разследване, което трябва да установи начина, по който е осъществяван неоторизираният достъп, продължителността на активността и евентуалните последици за държавната администрация. От Министерството на иновациите и дигиталната трансформация не съобщават дали има компрометирани данни или изтичане на информация, което оставя пространство за сериозни притеснения относно съдържанието, до което е имало достъп неоторизираната страна.

Паралелно с разследването се провежда координирана работа между държавните институции за укрепване на защитата на информационните системи и повишаване на сигурността на националната цифрова среда. От министерството допълват, че допълнителни въпроси по случая могат да бъдат изпращани на електронната поща cyber@midt.government.bg.

Анализ: колко дълго може да останеш сляп?

Фактът, че неоторизиран достъп е останал незабелязан в продължение на години, говори за фундаментални пропуски в досегашния подход към киберсигурността на българската държава. Внедряването на нова национална система е разкрило проблем, който вероятно съществува отдавна, но е оставал невидим за старите механизми. Това поставя въпроса дали подобни прониквания не са били и продължават да бъдат факт и в други държавни институции, където все още не са внедрени съвременни системи за откриване.

Липсата на информация за компрометирани данни и за идентичността на нападателите е разбираема в ранен етап на разследване, но същевременно създава вакуум, който лесно може да бъде запълнен с спекулации. В контекста на нарастващите геополитически напрежения и честите кибератаки срещу държавни институции в целия ЕС, случаят в България не бива да бъде подценяван. Необходима е пълна прозрачност от страна на властите относно обхвата на щетите и предприетите мерки, за да се възстанови доверието в държавната цифрова инфраструктура.