Будапеща гаси светлините, а Европа преживява най-горещото лято в историята

Рекорд, който никой не искаше

Институтът „Коперник" и Европейският център за средносрочни метеорологични прогнози публикуваха данни, според които Западна Европа е преживяла най-горещите месеци юни и юли в историята на наблюденията, съобщиха в статия от БНТ. Тази новина идва в момент, когато континентът вече е обхванат от петата си гореща вълна за лятото на 2026 г. Екстремните температури не са останали без последствия: продължителните горещи и сухи условия станаха причина за разрастването на горските пожари в големи части от Франция, Испания и Италия, а Великобритания също е в плен на безпрецедентна суша.

Жегата обаче не се ограничава само до сушата. През юли е била отчетена най-високата температура на морската повърхност, регистрирана някога за този месец в извънполярните океани. За това спомага феноменът „Ел Ниньо" в екваториалния Тихи океан, който допълнително нагрява водите и влияе върху глобалните климатични модели.

Когато Дунав спадне, Будапеща потъмнява

В Унгария рекордно ниските нива на Дунав вече сериозно ограничиха работата на АЕЦ „Пакш", която използва реката за охлаждане. Това изпъна енергийната мрежа до предела и наложи драстични мерки за пестене на електроенергия. Декоративното осветление на повече от 300 сгради, мостове, паметници и културни обекти в Будапеща беше изключено, включително на Парламента, Будайския замък и вериговия мост. Общественият и охранителният осветление продължава да работи, но градът, който обикновено блести нощем, сега потъмнява в знак на енергийна бедственост.

Метрото и трамваите в столицата ускоряват по-плавно, за да пестят около 15 мегаватчаса на ден. Някои тролейбуси са заменени с модерни дизелови автобуси с климатик. Дори Будапещкото летище намали интензитета на климатизацията в Терминал 2. В Румъния властите подготвят потапянето на четири баржи, пълни с камъни, в Дунав, за да пренасочат вода към единствения работещ реактор на страната и да спечелят още няколко дни работа.

Италия под червена тревога

Италия предприе безпрецедентна стъпка, поставяйки всички големи градове, от Палермо до Болцано, на най-високо ниво на здравна тревога. Температурите надхвърлиха 40 градуса по Целзий в няколко области, достигайки 42.8 градуса в Банякавало, близо до Равена. Поклонници в Асизи, събрали се за 800-годишнината от смъртта на Свети Франциск, бяха пръскани с вода, за да не припаднат под палещото слънце. Туристите в Рим използваха чадъри и потапяха ръце в градските фонтани.

Експерти оценяват, че икономическата щета само от горските пожари това лято вече надхвърля 15 милиарда евро. Европейската комисия обяви, че ще натиска държавите членки да инвестират повече в мерки за намаляване на риска от пожари.

Данните на Института „Коперник" маркират момент, в който климатичната криза вече не е абстрактна заплаха, а ежедневна физическа реалност, която спира ядрени реактори, гаси светлините на столици и изпраща пожарникари в неравна битка с огъня. Фактът, че Будапеща трябва да изгася осветлението на Парламента, за да пести енергия, защото реката, която охлажда АЕЦ-а, е пресъхнала, е ирония, която би трябвало да разбуди политиците.

„Ел Ниньо" обяснява част от аномалията, но не цялата. Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, и това лято показва какво означава това на практика. Въпросът вече не е дали подобни лета ще станат норма, а дали инфраструктурата и енергийните системи на континента са готови да оцелеят в тях. Засега отговорът изглежда отрицателен.