Дрон премина две граници, влезе от Румъния и се взриви на метри от български газопровод

Взривът в слънчогледова нива

Инцидентът става около 8:10 часа сутринта в района на бившия ГКПП „Кардам" на българо-румънската граница. Министър-председателят Румен Радев съобщи на брифинг след извънредно заседание на Съвета по сигурността, че дронът се е взривил на 100 метра навътре в българската територия, на 1000 метра от компресорна станция на Трансбалканския газопровод. „Взети са мерки, районът е отцепен, няма поражения по хора и инфраструктура", посочи Радев пред журналисти.

Шум от дрон е регистриран първо от румънската Гранична полиция, а минути по-късно граничният полицейски наряд в Генерал Тошево чува силен взрив. Мястото на инцидента е идентифицирано незабавно, а на терен са изпратени екипи на Гранична полиция, Национална полиция и Министерството на отбраната. По думите на кмета на Генерал Тошево Валентин Димитров, дронът е паднал в слънчогледова нива от страната на газокомпресорната станция.

Дрон „Майя"

По-късно през деня Министерството на отбраната идентифицира апарата като дрон от тип „Майя", който е широко използван от украинската армия. Това е критично уточнение, което променя контекста на инцидента, макар на този етах да не може да бъде установено с категоричност дали става дума за целенасочена атака или за отклонил се апарат. „Има снимков материал, но тъй като той е пострадал от взривяването, не може да се каже типът на дрона", обясни първоначално Радев, като уточни: „Това не е дрон играчка, а е по-голям дрон". Премиерът посочи още, че дронът е имал „солидно количество взрив, за да се чуе от разстояние".

От Областната администрация в Добрич съобщиха за Българската телеграфна агенция (БТА), че няма нанесени щети върху граничния преход, близката компресорна станция или друга критична инфраструктура, както и че не са възникнали пожари и няма данни за пострадали хора. Областният управител Руслан Томов е на място заедно с началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и експерти от Министерството на отбраната.

Призракът, който не съществуваше за радарите

Най-тревожният аспект на случая е пълната невидимост на апарата за системите за наблюдение. „Той не е засечен нито в румънското въздушно пространство, нито в българското. Нямаме информация и от Комбинирания център за въздушни операции в Торехон, който следи въздушното пространство в цяла Южна Европа", заяви Радев. Той обясни, че подобни дронове се засичат трудно поради малкия си размер и ниската височина на полета, при която не може да бъде осигурена достатъчна гъстота на радиопокритие. Засега има информация само за един дрон.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов уточни, че до 31 юли въздушното пространство се е охранявало по традиционната схема с МиГ-29 и зенитно-ракетни комплекси. След инцидентите в Румъния и свалените там дронове тип „Шахед", от 31 юли са усилени наблюдението и охраната с допълнителни сили и средства, включително зенитно-ракетни комплекси, вертолети „Кугър" и самолети Су-25, както и допълнителни радиолокационни станции.

Докато премиерът управляваше кризата, президентът Илияна Йотова излезе с остра позиция във Варна. „Очаквам докладите на службите, за да видим максимално достоверно какъв е дронът, каква е била неговата роля, целенасочено ли е било, отклонил ли се е", заяви тя. Йотова обаче насочи вниманието към нещо друго: „Разочарована съм от начина, по който този инцидент се използва за примитивна политическа употреба. За мен най-важна е сигурността на българските граждани".

Тя поздрави момчетата, които са отишли първи на мястото, за да гарантират сигурността на гражданите, и обяви, че е в непрекъсната връзка с Министерския съвет и всички служби. Йотова подчерта, че въпреки че стратегическите цели са защитени, е необходима реформа и държавата трябва да подпомогне фирмите, произвеждащи системи за борба с дронове. Тя предложи България да бъде инициатор на среща на страните от Черно море, без Русия, защото „губим икономически и финансово" от несигурността в региона.

Промяната на стратегията

Инцидентът наложи незабавна промяна в разполагането на противодронните сили на България. Радев обяви, че сили и средства на Гранична полиция за засичане и борба с дронове ще бъдат пребазирани от границата с Турция към границата с Румъния. Премиерът добави, че на предстоящия Северноатлантически съвет България ще постави въпроса за взривения дрон, наред с информацията на Полша за балистични ракети и на Румъния за свалените дронове на нейна територия.

Радев сам призна, че години наред се бави доставката на модерни цифрови триизмерни радари. „Знаете, че години наред се бави процедурата за доставка на модерни, цифрови триизмерни радари, но Министерството на отбраната прави всичко възможно да ускори процесът на тяхната доставка", каза той. Това означава, че България разчита на остарели системи в момент, когато войната в Украйна е превърнала дроновете в ежедневен инструмент на конфликта.

Случаят край Кардам е сигнална лампа за уязвимостта на българското въздушно пространство, но и огледало на политическите разделения в държавата. Фактът, че дрон преминава през румънската и българската граница, прелита на километър от ключова енергийна инфраструктура и се взривява, без да бъде забелязан от нито една радарна система, включително тази на НАТО, показва колко неподготвена е Югоизточна Европа за заплахата от малки летателни апарати.

Идентификацията на дрона като „Майя", използван от украинската армия, добавя геополитически слой. Ако апаратът е украински, това поставя София пред деликатна дипломатическа ситуация. От една страна, България подкрепя Украйна. От друга, нейна територия става непреднамерена мишена на военна техника, свързана със съюзник.

Разривът между Радев и Йотова е показателен. Докато премиерът се фокусира върху оперативните мерки и признава техническите пропуски, президентът вижда в инцидента повод за политическа манипулация и настоява за дипломатическа инициатива. Пребазирането на противодронни сили от южната към северната граница е логична, но симптоматична стъпка: тя показва, че досегашните приоритети са били погрешни, а ресурсите недостатъчни.

Въпросът дали това е целенасочена атака или инцидент остава без отговор. Но дори и случайно навлизане на дрон в българска територия е достатъчно тревожно, защото показва, че границата във въздуха е теоретична конструкция, която технологията лесно преодолява. Ако следващият път апаратът не падне в нива, а в газопровод или електрическа подстанция, последиците може да са катастрофални.