Второ повишение за три месеца

Управителният съвет на ЕЦБ взе решението за повишение на 10 септември 2026 г. Това е второ поредно вдигане на лихвите след юнското повишение, което върна депозитната лихва на 2,25%. Сега тя достига 2,50%, основната лихва за рефинансиране е 2,65%, а пределното кредитно улеснение е 2,90%. Повишенията влизат в сила от 16 септември.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви на пресконференцията, че решенията ще се вземат заседание по заседание, без предварително поемане на ангажимент за следващите действия. Този подход на пазарите беше възприет като сигнал за въздържаност, което доведе до поевтиняване на еврото с 0,30% до 1,1602 долара въпреки повишаването на лихвените нива.

Енергията, а не търсенето, движи инфлацията

Инфлацията в еврозоната достигна 3,3% през август, което е увеличение спрямо 2,9% през юли и най-високо ниво от септември 2023 г. Почти целият натиск идва от енергийните цени, където инфлацията скача от 10,3% на 14,3%. Причината е военният конфликт в Близкия изток, който ограничава доставките на петрол през Ормузкия проток. Брент премина 100 долара за барел в сряда преди заседанието на ЕЦБ.

Под повърхността обаче картината е по-спокойна. Ядрото на инфлацията, която изключва енергия, храна, алкохол и тютюн, всъщност спада от 2,5% на 2,4%. Инфлацията в услугите, която е най-чувствителна към заплатите, пада от 3,3% на 3,0%. Това показва, че скъпата енергия все още не се разпространява масово в останалата част от икономиката.

Икономистите на ЕЦБ публикуваха анализ, според който около 90% от ръста на енергийната инфлация между януари и май 2026 г. се дължи на негативни фактори в енергийните доставки. Този шок е различен от този през 2021-2022 г., когато стимулите и търсенето играеха по-голяма роля.

Различни икономики, един лихвен процент

Средната инфлация за еврозоната крие големи разлики между отделните страни. През август тя е 4,5% в Испания, 2,9% в Германия и 2,7% във Франция. Трите икономики се сблъскват с един и същ енергиен шок, но резултатите са коренно различни.

Растежът също усложнява картината. Еврозоната се държи по-добре от очакваното, но устойчивостта не означава прегряване. Дори при 2,5% депозитната лихва остава в рамките на това, което ЕЦБ счита за неутрално. По-нататъшно затягане би означавало активно ограничаване на икономиката.

Какво означава за България

От 1 януари 2026 г. България е 21-ви член на еврозоната. Българската народна банка е част от Евросистемата, а нейният управител участва в процеса по вземане на решенията за паричната политика. Това означава, че решенията на ЕЦБ вече имат пряко и незабавно въздействие върху българската икономика.

Повишението с 25 базисни пункта може постепенно да се усети от домакинствата и бизнеса. Лихвите по новите ипотечни и потребителски заеми могат да започнат да се покачват, макар че преносът няма да бъде незабавен. Високата ликвидност на българската банкова система може да забави реакцията на банките, но при по-трайно затягане на паричната политика натискът върху цената на кредитите ще се увеличи.

За бизнеса това означава по-скъп ресурс за инвестиции, разширяване на дейността и оборотно финансиране. Промяната може да засегне и спестяванията. При по-високи лихви банките получават по-голям стимул да привличат депозити, което може постепенно да доведе до повишаване на доходността по срочните влогове.

Държавните финанси и пазарът на имоти

По-високите лихви в еврозоната ще повишат търсената от инвеститорите доходност за българските държавни облигации. Това означава по-скъпо финансиране при бъдещо емитиране на нов дълг и постепенно увеличаване на разходите за лихви в държавния бюджет.

Пазарът на имоти също може да усети ефекта. По-скъпото ипотечно кредитиране намалява достъпността на заемите и може да охлади търсенето на жилища. Това обаче не означава автоматичен спад на цените, тъй като върху пазара влияят и фактори като доходите, предлагането на жилища и строителната активност.

Край на серията или начало на нова

Икономистите от Reuters очакват това да е вторият и последен ход в най-кратката серия на повишения от 2011 г. насам. Карстен Брезески от ING заявява, че е трудно да си представи ЕЦБ, която рискува рецесия, за да се бори с шок в енергийните доставки. Пазарите все пак залагат на възможност за още едно повишение през 2027 г.

Федералният резерв на САЩ ще обяви своето решение на 16 септември, а Банката на Англия ще реши на 17 септември. Очаква се Фед също да обмисля повишение, докато Лондон вероятно ще запази лихвите без промяна, тъй като в момента поддържа много по-висок бенчмърк от останалите.

За България новата реалност е, че вече няма валутен борд като буфер. Решенията във Франкфурт се пренасят директно в София, а гражданите и бизнесът трябва да свикнат с мисълта, че паричната политика на Европа вече е и тяхна парична политика.