Хутите тестваха „ислямското НАТО" още преди да е заработило

Пактът от Мека

На 7 август 2026 г. в свещения град Мека саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанският министър-председател Шехбаз Шариф подписаха тристранно споразумение за отбрана, наречено Мекски пакт за съвместна отбрана. Според PBS NewsHour, цитирано от Сивилов, споразумението гласи, че „всяко въоръжено нападение срещу някоя от трите държави ще се разглежда като нападение срещу всички тях". Пакистанският външен министър Ишак Дар подчерта в публикация в X, че споразумението е „чисто отбранително по характер" и отворено за други държави в региона.

Трите държави носят различни, но значими способности в съюза. Пакистан е единствената ядрена сила в мюсюлманския свят и разполага с обширен военен опит. Саудитска Арабия предлага икономически ресурси и регионално влияние. Турция, член на НАТО, разполага с голяма армия и все по-развита собствена отбранителна индустрия.

Дронът, който пристигна на втория ден

На 8 август, само 48 часа след подписването на пакта, хутите от Йемен обявиха, че са ударили рафинерия на Saudi Aramco в град Джизан на Червено море с дрон. Според NPR, военният говорител на хутите Яхия Сарее заяви, че ударът е отговор на нарушаване на въздушното пространство на Йемен от саудитски дронове над провинциите Хаджа и Саада. Саудитското министерство на енергетиката потвърди, че е имало пожар в съоръжението, но той е бил потушен без жертви. Случаят обаче е показателен: иранските сателити не само не се уплашиха от новия пакт, но го тестваха почти незабавно.

Ще се задейства ли колективната отбрана?

Въпросът, който Сивилов поставя в своя анализ, е дали ударът срещу саудитска рафинерия ще активира механизма за колективна отбрана. Технически пактът предвижда отговор на „въоръжено нападение", а дронов удар срещу петролен обект попада в тази дефиниция. Но практически Турция и Пакистан едва ли ще предприемат военни действие срещу Йемен заради един дрон. Турският външен министър Хакан Фидан уточни, че споразумението не е насочено срещу Иран или друга конкретна държава и че Египет може да се присъедини в бъдеще.

Новият пакт е историческа стъпка, но първият му тест показа, че символиката не замества военната ефективност. Хутите, подкрепяни от Иран, демонстрираха, че не се страхуват от „ислямско НАТО", защото знаят, че колективната отбрана работи само когато всички членове са готови да плащат цената. Турция и Пакистан имат свои приоритети и не бързат да се впускат в конфликти на Арабския полуостров. А Саудитска Арабия, въпреки петролните си ресурси, продължава да е уязвима на асиметрични удари. Пактът може и да е подписан, но войната в Йемен не го е забелязала.