Иран и Оман договориха маршрут през Ормузкия проток, а Тръмп заплаши: Отваряте или удряме

Договорът, който може да промени глобалната енергетика

Иран и Оман финализираха споразумение за географските координати на предложен маршрут за корабоплаване през Ормузкия проток. Според публикация на Euronews, която се позовава на изявление на говорителя на иранското външно министерство Есмаил Багхаи, двете страни подготвят съвместно изявление, което ще обхваща технически, правни, сигурностни и екологични точки.

Багхаи уточни, че „при условие че определени трети страни не пречат на процеса, съвместно изявление на двете страни, очертаващо основните съображения и договорени точки, също се разглежда и финализира", като с „трета страна" той има предвид САЩ (Euronews, 2026). Това изявление идва след два месеца интензивни преговори между Техеран и Маскат, които според Иран са в съответствие с меморандума за разбирателство, подписан със САЩ през юни.

Спорът за таксите и суверенитета

Ключовият аспект на споразумението се върти около настояването на Техеран да таксува корабите за преминаване, тъй като твърди, че има суверенен контрол над водния път. Тази позиция е в пряка опозиция със САЩ и страните от Персийския залив, които настояват навигацията да остане свободна, както е предвидено в Конвенцията на ООН по морско право.

Багхаи обаче подчерта, че самото споразумение между Иран и Оман не може да гарантира безопасността на корабоплаването през Ормуз, докато „морската блокада на САЩ и другите действия срещу Иран и неговите интереси останат на място" (Euronews, 2026). Това изявление показва, че Техеран вижда преговорите с Оман като двустранна техническа договореност, а не като краен резултат, без отстъпки от страна на Вашингтон.

Контрастиращите позиции на Тръмп и иранската държавна телевизия

Позициите на двете страни са драматично различни. Иранската държавна телевизия съобщи, че преговорите се фокусират върху създаването на „среден коридор" през Ормузкия проток, който да бъде контролиран от двете страни. Друга иранска държавна медия пък заяви, че споразумението няма да доведе до незабавно отваряне на протока поради това, което Техеран нарича „американски нарушения", и че преговорите „нямат нищо общо със Съединените щати".

В същото време президентът Доналд Тръмп настоя в интервю за Fox News, че САЩ са част от преговорите за Ормуз и че те „вървят много добре". Той отправи директна заплаха: „Протокът ще се отвори много скоро, или те ще бъдат ударени много силно, и тогава протокът ще се отвори" (Euronews, 2026). Тези думи повишиха напрежението около най-важния петролен коридор в света, който превозва около четвърт от глобалната морска петролна търговия.

Анализ на израелски експерт

Бившият началник на изследователския отдел на израелското военно разузнаване Дани Цитринович коментира в социалните мрежи, че „от първия ден беше ясно, че възстановяването на Ормузкия проток до предкризисното му състояние ще изисква или смяна на режима в Иран, или продължителна военна кампания за налагане на контрол над водния път" (Euronews, 2026). Той добави, че нито една от двете опции не е била политически или стратегически приемлива за Вашингтон, предвид огромните разходи и дългосрочните ангажименти, които биха изисквали. Според него понякога най-нежеланата опция е единствената реалистична.

Договорът между Иран и Оман е историческа стъпка, но той по-скоро открива нов фронт на напрежение, отколкото го разрешава. Техеран използва преговорите, за да легитимира претенциите си за суверенен контрол над Ормузкия проток и да наложи такси за преминаване, което би нарушило десетилетия свободна навигация. В същото време Тръмп демонстрира нетърпимост към каквито и да е пречки пред глобалния петролен поток, като заплахата му за военен удар не оставя много пространство за дипломация.

Протокът беше ефективно затворен от Иран след американски и израелски удари в края на февруари, което предизвика драматични колебания на енергийните пазари. Сега светът гледа към Техеран и Вашингтон с въпроса дали споразумението между Иран и Оман ще бъде мост към деескалация, или искра за нова ескалация. Историята на региона показва, че когато петролът и суверенитетът се сблъскат, дипломацията често отстъпва място на силата.