Как „инцидентът Гешов“ отвори пътя към независимостта на България

Три десетилетия васалство след Берлинския конгрес

След Руско-турската война от 1877-1878 г. и подписания на 3 март 1878 г. Санстефански договор, България получава шанс за възстановяване на държавността в значителни граници. Великите сили обаче преразпределят картата на Балканите на Берлинския конгрес през юни и юли същата година. Берлинският договор разделя българските земи на няколко части: Княжество България с княз на чело, автономна Източна Румелия, а Македония и Одринско остават под пряка османска власт. Княжеството е поставено във формално васална зависимост от Османската империя, което налага годишен данък и ограничава външнополитическата самостоятелност на страната.

Въпреки Съединението от 6 септември 1885 г., което обединява Княжеството и Източна Румелия, васалният статут продължава да действа. Това положение дава възможност както на Високата порта, така и на Великите сили да се намесват във вътрешните дела на българската държава. Три десетилетия българските управници търсят подходящ момент да прекратят тази зависимост.

Младотурската революция и дипломатическата подготовка

През лятото на 1908 г. международната обстановка започва да се променя драматично. На 11 юли в Османската империя избухва Младотурската революция, която принуждава султан Абдул Хамид II да възстанови Конституцията от 1876 г. Младотурците дават сигнали, че желаят подобряване на отношенията с България, но в същото време насочват политиката си към национализъм и изграждане на отоманска нация. Тези процеси активизират българската дипломация.

Българският дипломатически агент в Цариград Иван Евстатиев Гешов, роден през 1849 г. в Пловдив и завършил Робърт колеж в османската столица, лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Стефан Паприков. Първоначално правителството на Александър Малинов не споделя неговото мнение, тъй като смята момента за ненавременен и опасен. Според управляващите среди в София трябва да се изчака развоят на събитията в Турция и да се наблюдава реакцията на Великите сили.

Галавечерята, от която липсва българският представител

На 30 август 1908 г. в столицата на Османската империя е устроена гала вечеря по случай рождения ден на султана. Покани са изпратени до всички дипломатически мисии, но с едно изключение: българският представител Иван Гешов не получава покана. С този акт турското правителство цели да подчертае васалното положение на Княжество България пред целия дипломатически корпус. Според съвременните тълкувания това е първият случай, когато подобно изключение се прави спрямо българския дипломат на официално събитие от такъв мащаб.

Инцидентът не остава незабелязан. Великите сили, в лицето на Англия, Франция и Русия, правят опити да изгладят недоразумението. Германия и Австро-Унгария обаче са доволни от изострянето на обстановката, тъй като то подкопава позициите на Антантата и улеснява агресивните планове на Виена.

Отзоваване и ескалация

В отговор на дипломатическата обида българското правителство отзовава Гешов от Цариград. На 1 септември той заминава за София. Високата порта отвръща със същата мярка и отзовава своя комисар от българската столица. Дипломатическите отношения между двете държави достигат най-ниската си точка от десетилетия.

Ситуацията се усложнява допълнително от стачка на служителите на Източните железници, която избухва на 5 срещу 6 септември 1908 г. и засяга линиите на територията на Княжеството. Българската държава поема управлението на железопътните линии, като заменя стачкуващите с български железничари и военни части. Това действие нарушава османските интереси, но и позициите на западните банки, които държат капитали в компанията.

В тази обстановка министър-председателят Александър Малинов намира, че моментът за решителни действия е настъпил. На 8 септември той телеграфира на княз Фердинанд: „Позволявам си да доложа на Ваше Царско Височество... инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта... Нека не се блазним от обещания, нека действуваме.“ Идеята на Малинов е да постави Европа и Турция пред свършен факт.

Пътят към Търново

В същото време княз Фердинанд търси подкрепа в австроунгарските управляващи среди. На 10 септември, по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф, той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел. Австро-Унгария вече планира анексията на Босна и Херцеговина, което също представлява нарушаване на Берлинския договор. Българският владетел и австроунгарският император координират действията си.

На 16 септември българското правителство взема окончателно решение за обявяване на независимостта. Първоначалната дата е определена за 21 септември, но страхът от колективни действия на Великите сили налага леко отлагане. На 22 септември 1908 г., с тържествен военен парад, осемнадесети Етърски и двадесети Добруджански пехотен полк маршируват през главната улица на Велико Търново към църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Там, в присъствието на министрите и събралото се множество, княз Фердинанд прочита манифест, с който провъзгласява „обединената на 6 септември 1885 г. България за независимо царство“. Той приема титлата цар, а България става пълноправен член на международната общност.