Как „купи сега, плати после" превърна нуждите в дългове и защо България затяга контрола

Какво представлява BNPL и защо става все по-популярно

„Buy now, pay later" е финансов продукт, който позволява на потребителите да закупят стока или услуга веднага, но да платят цената на няколко вноски за срок от няколко седмици или месеца. Най-често схемата е „плати в четири", при която първата вноска се плаща на място, а останалите три следват през определени интервали. Процесът е бърз, изисква минимална информация и обикновено става директно на касата, онлайн или в магазина, без нужда от кредитна проверка.

Популярността на BNPL расте експлозивно. През 2025 г. американците са заели 160 милиарда долара чрез този тип кредити, което е двойно спрямо две години по-рано. Над 96 милиарда от тях са отпуснати без лихва. Според проучване на LendingTree 54% от потребителите заявяват, че без тези заеми не биха могли да свързват двата края.

Когато нуждите станаха лукс

Първоначално BNPL се използваше за така наречените „разтегливи" покупки, като дизайнерски дрехи или игрови конзоли. Днес обаче картината се променя драматично. Според проучване на LendingTree близо 30% от потребителите на BNPL вече плащат с този метод за хранителни стоки, което е скок от 14% преди две години. Други 23% го използват за медицински, дентални или ветеринарни разходи, както и за наем.

Компании като Affirm и Flex предлагат специализирани услуги за разделяне на наема и комуналните сметки на по-малки вноски. Flex например позволява на наемателите да разделят месечния наем на две части срещу стандартна такса от 6 долара месечно плюс 3% от сумата и 0,5% такса за обработка. За наем от 1500 долара това означава между 30 и 40 долара допълнителни разходи месечно.

Дълговата спирала, която започва с добри намерения

На пръв поглед BNPL изглежда привлекателна опция. Липсата на лихва и предвидимостта на вноските създават илюзията за контрол. Проблемът обаче идва, когато потребителите натрупват множество заеми от различни доставчици с припокриващи се срокове за погасяване. Тъй като вноските се теглят автоматично от банковата сметка, един пропуснат срок може да доведе до неустойки, такси за несъществуващи средства и овърдрафт.

Ариел Нелсън, старши адвокат в Националния център за потребителско право в САЩ, посочва, че продуктите са структурирани така, че да изглеждат евтини, но всъщност не са. Те могат да включват месечна такса за членство, такси за закъснение и обработка, а потребителите често се сблъскват с овърдрафт. Мат Шулц, главен кредитен анализатор в LendingTree, добавя, че тези заеми са лесни за получаване, което прави лесно и преразхода.

Най-опасното обаче е психологическият ефект. Когато човек свикне да плаща на части дори основни нужди, той губи усещането за реалната стойност на парите. Вместо да търси дългосрочни решения за бюджетните си проблеми, попада в краткосрочни кредитни цикли, които постепенно изяждат дохода му.

България и новият Закон за потребителския кредит

В България ситуацията с BNPL все още не е толкова мащабна, колкото в САЩ или Великобритания, но тенденцията е сходна. Финтех компании и търговски вериги вече предлагат разсрочено плащане, а банки също разработват подобни продукти. Проблемът е, че в момента българското законодателство не регламентира специфично BNPL услугите, което позволява на доставчиците да се възползват от изключения в Закона за потребителския кредит.

Това обаче се променя. През август 2026 г. в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията се проведе работна среща за нова уредба на потребителското кредитиране. Новият Закон за потребителския кредит, който се подготвя, въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2023/2225 и разширява обхвата на регулираните договори. В него се включват и нови кредитни продукти, като разсроченото плащане за стоки и услуги, което се предлага онлайн и офлайн.

Законопроектът въвежда задължение за кредиторите да извършват проверка на кредитоспособността преди отпускане на заем. Това означава, че компаниите за бързи кредити и BNPL доставчици няма да могат да отпускат пари на лица, които очевидно нямат капацитет да ги върнат. Освен това се въвеждат по-строги изисквания за информация, прозрачност и възможност за външносъдебно решаване на спорове.

Защо тези мерки са важни за българските граждани

България е сред страните с най-висок дял на населението, изпитващо материални лишения в Европейския съюз. В тази среда лесният достъп до кредити, които изглеждат безобидни, може да бъде особено опасен. Новият закон цели да създаде баланс между интересите на бизнеса и защитата на потребителите, като гарантира, че никой не заема повече, отколкото може да си позволи.

Европейският съвет вече ратифицира ревизираната Директива за потребителските кредити през октомври 2023 г., а държавите членки трябва да я въведат в националното си законодателство в рамките на три години. България върви в крак с тези изисквания, като подготвя рамка, която да ограничи заблуждаващите реклами, нелоялните практики и безконтролното кредитиране.

В свят, в който дори хлябът може да се плати на вноски, държавната регулация не е бюрократично препятствие, а задължителна защита. Защото свободата да се заемеш лесно често се превръща в капан, от който излизането става все по-трудно.