Князът, който попита Рим: 106 въпроса, които преобърнаха средновековна Европа

Точно днес, но преди 1160 години, на 29 август 866 г., делегация от Плиска стъпва на римска земя. Носи със себе си не злато, не оръжие, а нещо много по-необичайно за времето си — дълъг списък с въпроси. Изпратени от княз Борис I, който две години по-рано е покръстил народа си.

От Константинопол към Рим

През 864 г. Княз Борис I приема християнството от ръцете на византийски мисионери, но патриарх Фотий в Цариград отказва да даде на България собствен архиепископ и автономия. ​

Това принуждава Борис да търси алтернатива. През август 866 г. делегацията му пристига в Рим и връчва на папа Николай I списък с 106 въпроса. Те обхващат цялата палитра на живота в новопокръстеното царство: от правилата на канона и църковната йерархия до брачно право, военни обичаи, хранене, облекло и наказателно право.

106 отговора, които оживяват IX век

Папа Николай I отговаря с разтърсваща за времето си задълбоченост. Според Fordham Medieval Sourcebook, писмото му, изпратено през есента на 866 г. заедно с епископите Формоза от Порто и Павел от Популония, съдържа 106 глави, всяка от които започва с преразказ на въпроса, преди да даде отговора. ​

Този формат прави документа безценен. Оригиналните въпроси на българите не са запазени, но благодарение на преразказите в началото на всеки отговор, учените могат да ги реконструират с висока точност. Според изследване, публикувано в списание Church Studies, въпросите разкриват четири основни групи факти: социалната структура на България, християнската вяра и църква, ежедневието на обикновените хора и правните норми. ​

Какво питат българите

Въпросите показват свят, който все още се бори между старото и новото. Княз Борис иска да знае дали е грях да се яде месо, убито без нож, а само с удар. Дали воин, избягал от бой, може да бъде опростен. Дали свещеник, хванат в прелюбодейство, може все пак да дава причастие. Дали е позволено да се къпе в сряда или петък. Дали християнин може да се ожени за езичник.

По данни от същото изследване, сред отговорите се открояват и правни теми, които разкриват какви престъпления са наказуеми в тогавашна България: убийство, отвличане, кражба, отравяне, отречение от вярата, кръвосмешение, двубрачие, фалшиви обвинения, дезертьорство и небрежност на погранични стражи. ​

Папата, който не отстъпва

Николай I използва въпросите на Борис, за да наложи римското виждане за християнството. Той настоява, че патриархът на Александрия, а не този на Константинопол, е втори след папата. Той изпраща книги, литургични съдове и два епископа, които да покръщават според римския канон. Според Geschichtequellen.de, отговорите са изпратени на 13 ноември 866 г. и представляват „обширно писмо с подробни указания за оформяне на християнската вяра и култ по образеца на римската църква". ​

Политиката зад вярата

Зад богословските въпроси стои остра геополитическа игра. Борис I не търси просто религиозни наставления. Той търси легитимация за независима българска църква, която да не е подчинена нито на Цариград, нито на Рим. Според историческия портал Istoria.bg, тези дипломатически ходове превръщат българския църковен въпрос в международен. ​

През 869-870 г. в Цариград се събира Осмият вселенски събор, който решава да учреди самостоятелна българска православна църква с първи архиепископ Йосиф. Римското духовенство напуска страната, а България остава в православната сфера, но вече със своя независима църковна йерархия.

Наследството на 106-те въпроса

„Отговорите на папа Николай I" са запазени благодарение на западни средновековни сбирки, а не от българска страна. Според Academia.edu, текстът е напълно запазен и е един от най-важните извори за ранносредновековната българска история, култура и право. ​

Документът е уникален, защото показва как един варварски владетел, както го наричат съвременниците му, не се задоволява с половинчати отговори. Борис I иска да знае всичко — от най-високото богословие до най-битовите подробности. Тази жажда за знание и стремежът към църковна независимост поставят България на картата на средновековна Европа не като периферна племенна общност, а като държава със собствена институционална идентичност.

Точно днес, но преди 1160 години, 106 въпроса тръгват от Плиска към Рим. Отговорите им отекват и до днес.