Опит за атентат в центъра на Москва: Трима загинали и 21 ранени при взрив край ресторант „Balzi Rossi"

Вечерта на 1 август 2026 г., малко преди 20:00 ч. московско време, в центъра на руската столица прогърмява мощен взрив. Инцидентът става в непосредствена близост до ресторант „Balzi Rossi" — елитно заведение със средиземноморска кухня, разположено в една от знаковите високи сгради в сталински стил на Кудринския площад.

Проф. Александър Сивилов отбелязва, че първоначално в медиите се появяват противоречиви версии — от битов инцидент с газова бутилка до терористичен акт. Скоро обаче, според думите на Сивилов, който се позовава на официално съобщение от Националния антитерористичен комитет на Русия (НАК), се потвърждава, че става дума за детонация на самоделно взривно устройство (СВУ).

В деня на инцидента ресторантът е затворен за частно мероприятие. Според анализа на Сивилов, който цитира информация от очевидци и руски медийни издания, в заведението присъстват около 50 гости, сред които високопоставени военни лица. При входа на ресторанта жена, представяща се за куриер, се опитва да внесе кутия с „подарък" за гостите. Охранител на заведението, подозирайки нередност, я спира за проверка. В този момент, според Сивилов, който се позовава на данни от следствените органи, устройството е взривено дистанционно.

Мощността на бомбата е еквивалентна на около 1 кг тротил, а устройството е начинено с метални топчета, превърнати в шрапнел. Сивилов привежда тези данни, като се позовава на руските следствени служби.

В резултат на взрива загиват трима души: самата жена-куриер, охранителят и един от посетителите на ресторанта. Сивилов подчертава, позовавайки се на източници от разследването, че жената е буквално разкъсана на части — ръката ѝ е открита на около 15 метра от епицентъра. Още 21 души са били ранени с различна тежест — открити и закрити черепно-мозъчни травми, прободни рани на гръден кош и корем, ожулвания и изгаряния. Сивилов цитира тази информация от официални медицински и следствени доклади.

Мишената: генерал-полковник Александър Чайко

Основната версия, която се разглежда от следствието и която Сивилов анализира подробно, е че целта на атентата е била генерал-полковник Александър Чайко — главнокомандващ Въздушно-космическите сили (ВКС) на Руската федерация, назначен на поста през май 2026 г. В деня на инцидента, според Сивилов, Чайко е празнувал своя 55-годишен юбилей.

В анализа си Сивилов представя подробна биография на Чайко, позовавайки се на открити медийни източници: възпитаник на Московското суворовско военно училище, той изгражда кариерата си в сухопътните войски, командвал е подразделения в Западната група войски в Германия, а по-късно — 20-а общовойскова армия и 1-ва гвардейска танкова армия. През 2015 г. е началник на щаба на руската групировка в Сирия, а от ноември 2021 г. е командващ Източния военен окръг — пост, на който е назначен непосредствено преди пълномащабното нахлуване в Украйна.

През май 2026 г. Чайко е назначен за шеф на ВКС, като заема мястото на генерал Виктор Авсалов. Сивилов отбелязва, че назначението идва в контекста на нарастващ натиск върху руската система за противовъздушна отбрана и поредица от украински удари по територията на Русия.

Сивилов припомня, че Чайко е обвиняван от украинските служби за сигурност в участие в подготовката на пълномащабното нахлуване в Украйна, както и в събитията около Киев и Буча през пролетта на 2022 г. Той фигурира в санкционните списъци на Европейския съюз, Великобритания и Швейцария.

Методът на атентата и профилът на извършителя

Според предварителната версия на разследването, която Сивилов анализира, жената, пренесла бомбата, вероятно не е знаела истинското съдържание на пратката. Сивилов прави паралел с предишни операции, включително с операция „Пажина", където също са използвани невинни куриери.

Сивилов привежда и сравнение с атентата срещу военния блогър Владлен Татарски (Максим Фомин) през април 2023 г. в Санкт Петербург, когато взривно устройство, скрито в статуетка, е доставено на военния кореспондент, който загива на място. Според анализа на Сивилов, двата случая споделят сходен почерк — използване на преносител, който не подозира за истинското съдържание на пратката.

В анализа си Сивилов поставя инцидента в по-широк контекст на нарастваща поредица от атентати и покушения срещу руски военни и публични фигури от началото на пълномащабната война в Украйна. Той изброява: убийството на Даря Дугина (август 2022), атентатът срещу писателя Захар Прилепин (май 2023), ликвидирането на генерал-лейтенант Игор Кирилов (декември 2024) и други.

Сивилов посочва, че според информация от руските служби за сигурност ФСБ е обявила, че ще засили охраната на висшите военни ръководители именно заради тази вълна от атентати.

В заключителната част на анализа си проф. Сивилов подчертава, че инцидентът на Кудринския площад поставя на дневен ред въпросите за сигурността на руския военен елит в условията на продължаваща война. Фактът, че атентатът е извършен в центъра на Москва, в близост до обект, охраняван от множество служители на реда, показва сериозни пропуски в контраразузнавателната дейност.

Следствените органи на Русия водят разследване по линия на терористичен акт, но към момента на анализа на Сивилов няма официално потвърдена информация за поръчителите на атентата.

Случаят ще продължи да бъде в центъра на геополитическия анализ, тъй като идентифицирането на мишената — един от най-високопоставените военни в Русия — превръща инцидента от битов терористичен акт в потенциален акт на асиметрична война.