Ормуз без НАТО: европейските съюзници търсят изход извън алианса

Блокадата, която раздели алианса

По данни от репортаж на Reuters, публикуван на 21 август 2026 г., страните членки на НАТО търсят начини да избегнат пряко участие в конфликта с Иран, фокусирайки се вместо върху планове извън алианса за повторно отваряне на водния път. ​

Разделението започна още през април. По данни от Al-Monitor, цитиращ Reuters, Тръмп обяви на 13 април 2026 г., че американският флот ще блокира всички кораби, влизащи или излизащи от ирански пристанища. ​ Но Великобритания и Франция отказаха да се включат в блокадата, настоявайки, че е жизнено важно водният път, през който обикновено минава една пета от световния петрол, да бъде отворен.

Европа казва „не" на Тръмп

Британският премиер Киър Стармър заяви пред БиБиСи: „Няма да подкрепим блокадата. Решението ми е много ясно: какъвто и натиск да има, и той е значителен, няма да бъдем въвлечени във войната." ​

По данни от Fox News френският президент Еманюел Макрон обяви, че всяка евентуална ескортна мисия ще се състои едва след стабилизиране на обстановката. ​ Германия зае още по-твърда позиция, изключвайки напълно участие и подчертавайки, че НАТО е отбранителен алианс, не създаден за намеса в конфликти като настоящия с Иран.

Тръмп реагира гневно в социалната мрежа Truth Social: „Съединените щати бяха информирани от повечето наши съюзници в НАТО, че не искат да се включат в нашата военна операция. Ние ги защитаваме, но те не правят нищо за нас, особено в момент на нужда." ​

Отделна европейска мисия

Вместо да се присъединят към американската блокада, Великобритания и Франция планират собствена инициатива. По данни от Reuters Макрон обяви на социалната мрежа X, че Франция ще организира конференция с Великобритания и други държави за създаване на многонационална мисия за възстановяване на корабоплаването в протока. ​

Стармър потвърди, че заедно с Макрон ще свикат среща на върха тази седмица, за да „продължат международните усилия, които сме изградили през последните седмици, обединявайки десетки държави, за да гарантират свободата на корабоплаването". Той уточни, че разговорите ще се фокусират върху дипломатически усилия за „упражняване на натиск за преговорен край на конфликта и отваряне на протока", както и върху военно планиране за осигуряване на търговския флот „веднага щом може да бъде установена стабилна среда".

Защо НАТО не иска война с Иран

По данни от Al Jazeera европейските правителства показват нежелание да подкрепят американските операции в Ормуза, защото алиансът не е бил консултиран преди началото на войната. ​

Няколко европейски държави заявиха, че са готови да помогнат в протока, но едва след като има трайно прекратяване на бойните действия и споразумение с Иран, че корабите им няма да бъдат атакувани. Това означава, че европейците виждат роля за себе си едва в следвоенната фаза, а не в активните бойни операции.

Генералният секретар на НАТО Марк Руте призна, че алиансът би могъл да играе роля в протока, ако 32-те членки се съгласят за формиране на мисия. Но това изглежда все по-далечна перспектива, тъй като основните европейски сили вече работят извън натовската рамка.

Цената на разделението

Ормузкият проток е жизнен артерия за световната икономика, през която минава около 20% от световния петрол. От февруари 2026 г., когато САЩ и Израел започнаха въздушни удари срещу Иран, Техеран ефективно затвори водния път. Страхът от ирански морски мини, дронове и бързоходни атакуващи лодки накара застрахователните компании да откажат покритие за кораби, преминаващи през района.

По данни от AP News от 18 април 2026 г. Иран обяви, че протокът е напълно затворен до края на американската блокада на иранските пристанища, а революционната гвардия предупреди, че „никакъв кораб не трябва да прави каквото и да е движение от котвената си стоянка в Персийския залив и Оманско море". ​

Разделението в НАТО не е просто дипломатическо неудобство. То поставя под въпрос способността на алианса да действа заедно извън европейския театър. Ако НАТО не може да се споразумее за мисия в Ормуза, където интересите са ясни и залозите високи, тогава къде може? Тръмп вече заплаши, че липсата на подкрепа „ще бъде много лоша за бъдещето на НАТО". За европейците обаче участие в нова война в Близкия изток, започната без тяхно съгласие, може да е още по-лошо.