От дворец на кралете до храм на народа: 233 години Лувър

Точно днес, но преди 233 години, Лувърът отваря врати

На 10 август 1793 г. революционното правителство на Франция открива Musée Central des Arts в Гранд Галерията на Лувъра. Събитието се случва в разгара на Френската революция, когато кралският дворец вече не принадлежи на Луи XVI, а на народа. Според History.com, идеята за публичен музей е лансирана още от френския писател и философ Дени Дидро, но реален напредък е постигнат едва след избухването на революцията през 1789 г. Крал Луи XV временно излагал част от картините си в Люксембургския дворец още през 1750 г., но това е било изложение, а не постоянен музей.

От плячка до експонати

Колекцията на Лувъра расте бързо през следващите десетилетия, макар и по спорен начин. Френската армия конфискува произведения на изкуството и археологически находки от завладените територии по време на Революционните и Наполеоновите войни. Според History.com, голяма част от тази плячка е върната след поражението на Наполеон през 1815 г., но египетската колекция на музея и други отдели дължат много на неговите завоевания. Два нови крила са добавени през XIX век, а целият комплекс от сгради е завършен през 1857 г. по време на управлението на Наполеон III.

Пирамидата, която раздели Париж

През 80-те и 90-те години на XX век Лувърът, официално наричан Grand Louvre, преминава през мащабна реконструкция. Модерни музейни удобства са добавени, а хиляди квадратни метри нова изложбена площ са открити за публиката. Китайско-американският архитект Ай Ем Пей изгражда стоманено-стъклената пирамида в центъра на двора на Наполеон. Традиционалистите я наричат скандал, но днес тя е сред най-разпознаваемите символи на Париж. През 1993 г., по случай 200-годишнината на музея, е открито възстановено крило, което преди това е заемало Министерството на финансите. За първи път целият Лувър е изцяло посветен на музейни цели.

Откриването на Лувъра през 1793 г.е политическа декларация, показваща, че изкуството не принадлежи на монарсите, а на обществото. Френската революция не просто свалила кралете, тя прехвърлила културното наследство от частна собственост в публично достояние. Този принцип, радикален за времето си, днес е основа на всеки модерен музей.

Но историята на Лувъра е и история на противоречия. Плячкосването на Наполеон, макар и частично върнато, оставя дълбоки следи в етиката на музейните колекции. До днес държави като Гърция, Египет и Италия настояват за връщане на артефакти, отнети по време на колониалните войни. Лувърът стои в центъра на този дебат, защото е символ на една епоха, в която европейските сили смятаха, че имат право да притежават световното културно наследство.

Пирамидата на Пей, пък, показва, че дори най-традиционните институции трябва да се адаптират. Когато е открита през 1989 г., тя е посрещната с възмущение. Днес без нея Лувърът би изглеждал непълен. Това е урок за всеки, който смята, че историята и модерността са несъвместими. 233 години след отварянето си Лувърът продължава да балансира между миналото и бъдещето, между кралското и народното, между спорното и великото.