Отровеният цар, който каза „не" на Хитлер: 83 години от смъртта на Борис III

Точно днес, но преди 83 години, на 28 август 1943 г., в 16:22 ч., цар Борис III издъхва в София. Според хронологията в българската Уикипедия той е намерен в безсъзнание в банята си още на 24 август след силно повръщане, а в смъртния акт са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка". ​

Срещата във Вълчата бърлога

Седмица преди смъртта си, на 21 срещу 22 август 1943 г., Борис III пристига в Растенбург за разговор с Адолф Хитлер. Фюрерът поставя два ултиматума: депортиране на българските евреи в лагерите на смъртта и обявяване на война на Съветския съюз. Царят отказва и двете искания, позовавайки се на нуждата от еврейски работници за пътища и снабдяване на Вермахта, както и на историческата благодарност на България към освободителката от османско иго. Свидетели описват завръщането му в столицата като видимо разтърсен.

Петната по тялото и германските лекари

На 24 август състоянието на монарха рязко се влошава. Приети са трима германски лекари: д-р Рудолф Зайц, кардиолог, д-р Ханс Епингер, хепатолог, и д-р де Кринис. Според дневника на германския аташе Карл-Август фон Шьонебек, Зайц и Епингер са на мнение, че смъртта е вследствие на отравяне. Епингер заявява, че е виждал същите симптоми по тялото на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас малко преди смъртта му. Петната по кожата на царя са „недвусмислено доказателство за наличие на отрова", според показанията на Зайц пред Шьонебек. Германският посланик Адолф Бекерле пише в секретен доклад: „Имам впечатлението, че въпреки ограничените научни доказателства, лекарите са лично убедени в насилствена смърт". ​

Три версии, една мистерия

Съществуват три основни версии за смъртта на Борис III. Първата и най-разпространена обвинява нацистка Германия. Съюзническата преса веднага съобщава, че Хитлер е наредил отравянето заради отказа на царя. В дневника си обаче Йозеф Гьобелс записва, че Хитлер подозира италианското кралско семейство, по-специално принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна.

Втората версия е за естествена смърт. Български лекари извършват ограничена аутопсия, фокусирана върху сърцето. Един от тях открадва сърцето на царя и го запазва. Повторен преглед през 1991 г. дава неубедителни резултати.

Третата теория сочи съветските или британските тайни служби. Уинстън Чърчил заявява в реч: „Каквото се случи с цар Борис, ще се случи и с други, които застават на страната на Германия!" Според Warfare History Network обаче тази версия е най-малко убедителна, тъй като Сталин няма интерес от смъртта на монарх, който търси изход от войната.

От Рилския манастир до Желязната завеса

След смъртта на Борис III Министерският съвет обявява 40-дневен траур. Театрите и кината в София затварят врати, а улиците се пълнят с плачещи тълпи. Тленните останки са погребани в Рилския манастир. Шестгодишният Симеон II наследява трона под регентство. Новият режим е неспособен да спре съветското настъпление през август 1944 г. През февруари 1945 г. тримата регенти, заедно с почти цялото правителство, са разстреляни от комунистите. Братът на царя, княз Кирил, също е екзекутиран. Вдовицата и наследникът бягат в изгнание, а България попада зад Желязната завеса. ​

Точно днес, но преди 83 години, една смърт променя хода на българската история. Дали от отрова, или от разбито сърце, Борис III взима тайната със себе си в гроба.