При три пъти по-висок бюджет за здраве – по-висока смъртност: демографският парадокс на българската здравна система

Три пъти повече пари за здравеопазване

Общият бюджет на Националната здравноосигурителна каса е нараснал значително през последното десетилетие. През 2016 г. той възлиза на 3,23 милиарда лева. Десет години по-късно, през 2026 г., след въвеждането на еврото в България, бюджетът достига 5,257 милиарда евро, което при фиксирания курс от 1,95583 лева за евро прави приблизително 10,28 милиарда лева. Номинално това означава ръст от около 7,05 милиарда лева, или малко над три пъти повече спрямо 2016 г. – около 218% номинален ръст.

Този скок в бюджетните средства отразява както инфлационните процеси, така и политическото решение за увеличаване на разходите в сектора. Дали обаче повече пари автоматично означават по-добри здравни резултати, е въпрос, на който статистиката отговаря с известна доза песимизъм.

Смъртността: абсолютен спад, но относителен ръст

По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2016 г. в България са починали 107 580 души, при коефициент на обща смъртност от 15,1 на хиляда души население. През 2025 г. абсолютният брой на починалите е намалял на 99 479 души, което представлява спад от 8 101 души, или около минус 7,5%. На пръв поглед това изглежда като положителна тенденция.

Коефициентът на обща смъртност обаче е леко по-висок през 2025 г. – 15,5‰ спрямо 15,1‰ през 2016 г. Това означава, че въпреки по-малкия абсолютен брой смъртни случаи, статистически всяка хиляда души от населението дава повече починали, отколкото преди десетилетие.

Демографският парадокс

Обяснението на този парадокс не е в здравната система, а в демографията. Българското население непрекъснато намалява и застарява. Когато общият брой на населението спада, а делът на възрастните хора – които имат естествено по-висока смъртност – нараства, дори по-нисък абсолютен брой починали може да доведе до по-висок коефициент на смъртност. Това е класически пример за статистически ефект, който не отразява непременно влошаване на здравните грижи, а по-скоро структурните промени в населението.

Въпреки това данните поставят сериозен въпрос пред политиците и здравните управители: ако три пъти повече публични средства не водят до намаляване на смъртността, къде отиват ресурсите и как може да се постигне по-висока ефективност на разходите? В контекста на застаряващо население предизвикателството не е само колко пари се вливат в системата, а как се разпределят между превенция, болнична помощ, дългосрочни грижи и подобряване на качеството на живот.

Тенденцията към застаряване и намаляване на населението вероятно ще продължи, което означава, че коефициентът на смъртност може да остане висок или дори да нараства, независимо от увеличаването на бюджета. Това поставя България пред необходимостта да преосмисли не само обема на здравните разходи, но и тяхната насоченост – с фокус върху профилактика, управление на хронични заболявания и подобряване на достъпа до качествена извънболнична помощ, които могат да повлияят на дългосрочните демографски и здравни показатели.