САЩ обявиха „икономически D Day" срещу Иран, а Техеран отговори със заплаха за пълна блокада на Ормуз

„Икономически D Day (Ден Д)": какво представлява новата офанзива

На 24 август 2026 г. финансовият министър на Съединените щати Скот Бесънт обяви старта на „Operation Economic Outcast" от сградата на Министерството на финансите във Вашингтон. Той определи кампанията като „икономически Ден Д" и предупреди, че Вашингтон ще преследва всяка финансова връзка на Ислямската република по целия свят, докато Техеран не остане „съвсем сам".

Бесънт разкри, че санкциите обхващат пет ключови сектора, които описа като най-важните чуждестранни артерии на иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване. Освен това, Службата за контрол на чуждестранните активи към министерството наложи ограничения върху повече от 60 субекта, лица и плавателни съда. Според Бесънт те помагат на Иран да придобива ядрена и ракетна технология, да извършва кибератаки или да генерира петролни приходи.

Администрацията на Тръмп предупреди, че всяка държава, чиито финансови институции, фирми, летища или правителствени структури предоставят на Техеран „какъвто и да е спасителен пояс", ще се сблъска с „огромни икономически последици". Вашингтон вече използва т.нар. вторични санкции, които застрашават с изключване от доларовата система всяка компания или държава, продължила търговия с Иран.

Президентът Тръмп заяви миналата седмица, че иска митата срещу Иран да бъдат добавени към законопроекта за санкциите срещу Русия. Бесънт пък призна в прав текст, че администрацията не иска да „взриви глобалната финансова система", но предупреди, че страните, които не се съобразят, ще понесат последствия.

Иранският риал се срина, а цените на храните скочиха със 150%

В деня на обявяването на санкциите иранската валута достигна историческо дъно. Риалът се търгуваше на ниво от 2,02 милиона за един американски долар на свободния пазар, докато официалният курс на Централната банка беше около 1,5 милиона. Това представлява катастрофална девалвация за икономика, която и без това страда от двуцифрена инфлация и отрицателен растеж.

Според данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на Иран се свива с над 5% от началото на войната на 28 февруари 2026 г. Цените на ориза са се покачили с около 60%, а тези на говеждото месо са скочили с повече от 150%. В центъра на Техеран дълги опашки се извиха пред обменните бюра, където граждани като 73-годишния Садех Махмуди опитваха да спасят спестяванията си, като ги превръщат в долари. „Няма надежда за споразумение и мир", коментира той пред Associated Press.

Мохсен Резаи, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран, отговори остро в социалните мрежи. Той заплаши, че ако американската кампания продължи, „нито една капка петрол" няма да премине през Ормузкия проток или другаде в Персийския залив. Резаи добави, че Техеран ще приема участието на която и да е държава в кампанията като „акт на война".

Китай отказва да се подчини, а ОАЕ вече отстъпи

Най-голямото препятствие пред американския план е Китай, който исторически купува около 90% от иранския петролен износ. Министерството на външните работи в Пекин остро осъди санкциите, наричайки ги „незаконни едностранни мерки, които нямат основа в международното право". Китайските власти заявиха, че „икономическата война и максималният натиск няма да помогнат за разрешаването на проблема" и заплашиха с ответни мерки.

Вашингтон обаче вече постигна успех с един от ключовите търговски партньори на Иран. Обединените арабски емирства обявиха миналата седмица, че спират всякаква търговия с Техеран. Бесънт посочи този ход като „вероятно причинен" от американски натиск и заяви, че очаква „широк спектър" от държави да предприемат подобни стъпкиъпки.

Ситуацията в Ормузкия проток остава критична. Иран отказва да отвори напълно водния път, през който преди конфликта е преминавала една пета от световната търговия с петрол, докато не може да събира такси от корабите. Според информации на BBC, Вашингтон и Техеран са разменили предложения за мир, но преговорите в Доха са на прага на провал. Президентът Тръмп нарече предстоящите разговори „последен шанс" за Иран.

Глобалните рискове: между икономически колапс и енергиен шок

Анализатори предупреждават, че едновременното налагане на санкции върху петрола, златото, технологиите и корабоплаването може да доведе до два сценария, всеки от които опасен за световната икономика. Първият е пълен икономически колапс на Иран, което да предизвикава хуманитарна криза и нова вълна от миграция. Вторият е изпълнението на иранската заплаха за блокада на Ормуз, което незабавно би ударило световните цени на горивата и би поставило под въпрос енергийната сигурност на Азия и Европа.

Бесънт заяви, че до края на седмицата се очаква „мащабно съобщение", свързано с финансова институция, която е нарушила санкциите. Той добави, че администрацията дава възможност на държавите да „излекуват" лошото си поведение, преди да бъдат наложени допълнителни вторични санкции. Въпросът обаче е дали Пекин ще приеме този ултиматум или ще предпочете да рискува открит конфликт с Вашингтон, за да защити стратегическия си доставчик на евтин петрол.