Точно днес, но преди 118 години България стана царство и не плати на султана нито лев

От Берлин до Търново: тридесет години чакане

Берлинският конгрес от 1878 година разрушава Санстефанска България и оставя новата държава в статут на васално княжество на султана. България няма право да сключва военнополитически договори, да води собствена външна политика и да поддържа дипломатически представители в чужбина, а върху територията й важи унизителният режим на капитулациите с ниски мита, които подбиват младата икономика. Към всичко това се добавя и ежегодният румелийски данък към Високата порта. След блестящо проведеното Съединение от 1885 година страната бележи всестранен възход, но международният й статут остава окова върху националните амбиции. Опити за отхвърляне на зависимостта прави още правителството на Константин Стоилов през 1897 година, без успех, по данни на сайта „Българска история".

Младотурската революция отваря прозореца

Преломът идва през лятото на 1908 година. Младотурската революция дестабилизира Османската империя и кара Великите сили да пренареждат позициите си на Балканите. В началото на годината княз Фердинанд поставя начело на кабинета русофилската Демократическа партия с министър-председател Александър Малинов, който още на първата си аудиенция заявява, че е дошло крайно време за провъзгласяване на независимостта. Българският дипломатически агент в Цариград Иван Гешов подава конкретното предложение, а отказът на младотурците да го поканят на празненствата за рождения ден на султана изостря напрежението до такава степен, че той е отзован. Правителството използва и стачката в Източните железници, формално османска собственост върху българска територия: войска завзема линиите, а ключова роля в операцията изиграва министърът Андрей Ляпчев. Междувременно на 10 септември Фердинанд е приет от император Франц Йосиф в Будапеща като независим владетел, което е ясен сигнал за предразположението на Австро-Унгария към предстоящия акт.

Манифестът, написан във влака

На 16 септември кабинетът взима окончателното решение независимостта да бъде обявена веднага, преди Великите сили да организират натиск върху София. Фердинанд е телеграфиран да се завърне спешно и на 21 септември слиза от яхтата „Хан Крум" на дунавския бряг при Русе. Царският влак прави почивка на гара Две могили, където по спомени на съвременници, цитирани от д-р Милен Куманов в „Православието.com", Малинов написва текста на манифеста, а под него се подписват князът и министрите. Според Националния военноисторически музей в Търново тържеството е увенчано с марш на 18-и етърски и 20-и добруджански полк, а след молебена манифестът е прочетен повторно пред хилядно множество на хълма Царевец. Вечерта градът свети от фенери и борови факли, а вестта предизвиква радостни шествия в цялата страна.

Цената на свободата

Най-засегнатата страна, Османската империя, първоначално отказва да признае търновския акт и иска 125 милиона франка обезщетение за дължимия данък. С руско посредничество спорът е решен по изключително благоприятен за София начин: Русия опрощава на Високата порта 125 милиона лева от контрибуциите по Освободителната война, а България изплаща сумата на Петербург чрез заем от 82 милиона лева с лихва 4,75% за срок от 75 години. По този начин България не дава нито лев на бившия си сюзерен. Великите сили признават независимостта официално след 6 април 1909 година, а според архивите на Държавния департамент на САЩ Вашингтон я признава на 3 май 1909 година с поздравително послание на президента Тафт до цар Фердинанд.

Обявяването на независимостта остава един от най-големите успехи на българската дипломация: държавата получава пълен суверенитет, изчиства финансовите си задължения към империята и се утвърждава като равноправен член на международната общност.