Точно днес, но преди 149 години: Шипка удържа и Османската империя губи Балкана

Точно днес, но преди 149 години, на 26 август 1877 г., Сюлейман паша се отказва от опитите си да превземе Шипченския проход. Боевете започват на 21 август, когато 38 000 османски войници под негово командване откриват бомбардировка и щурмове срещу позициите на връх Св. Никола, известен още като Орлово гнездо.

Защитниците са едва 7 500 души, сред които 5 500 български опълченци и 2 000 руски войници, разположени на три позиции: връх Св. Никола, Централният хълм и резервите между тях. Генерал Николай Столетов, командир на отбраната, знае, че численото превъзходство на противника е петкратно. Проходът обаче е главният път за съобщение между Северна и Южна България. Неговото падане би отворило директен маршрут към обсадения Плевен и към освободената северна част на страната.

Шест дни, които промениха войната

Първите атаки на 21 август са отбити, но османските сили се окопават на сто метра от руските позиции. На следващия ден артилерията на пашата се изкачва по склона и започва непрекъсната бомбардировка, докато пехотата обикаля фланга на бранителите.

Кулминацията настъпва на 23 август, когато Сюлейман паша хвърля всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В критичния момент, когато изглежда, че проходът ще бъде превзет, пристига първото подкрепление, изпратено от генерал Фьодор Радецки от Габрово. Според същия източник, вечерта всички роти на 16-ти стрелкови батальон пристигат и след яростен бой турците отстъпват.

На 26 август последният османски щурм срещу Орлово гнездо достига руските окопи, но е отбит с българска атака с байонети. Пристигат още руски подкрепления и контраатаката изтласква османците обратно към Централния хълм. Битката приключва.

Камъни и тела: когато свършиха патроните

В последните часове на боя защитниците изчерпват боеприпасите си и започват да хвърлят камъни и тела на паднали другари, за да отблъснат атаките. Тази подробност, колкото и да звучи като легенда, е документирана в мемоарите на оцелели и в официалните рапорти на руското командване.

Руските загуби за шестте дни на боя надхвърлят 3 000 души. Османските жертви са два до три пъти повече. Цифрите обаче не разказват цялата история. Важното е, че проходът остава в ръцете на бранителите и няма да бъде превзет до края на войната.

„Затворени врати" и „отворени врати"

Според Президентската библиотека на името на Б. Н. Елцин, генерал Радецки, който поема командването на отбраната, по-късно пише: „Шипка са затворени врати. През август те издържаха тежкия удар, с който Сюлейман паша искаше да ги пробие. А през следващите четири месеца Шипка прикова към себе си 40-хилядната турска армия, отвличайки я от други пунктове на военния театър, чем облекчи успехите на нашите два други фронта. Накрая същата Шипка подготви капитулацията на още една неприятелска армия, а през нейните отворени врати премина част от нашата армия в победното си шествие към Цариград." Тези думи на Радецки обобщават стратегическото значение на битката.

След августовските боеве настъпва т.нар. Зимна Шипченска епопея. В продължение на месеци бранителите издържат на студ, снегове и артилерийски обстрели. След падането на Плевен на 10 декември 1877 г. руската армия преминава в настъпление. На 28 декември османската армия на Вейсел паша капитулира при Шейново, което слага край на военните действия в района.

По данни, общите жертви на руските полкове и българските дружини при Шипка и на полето при Шейново са около 11 000 убити, ранени и безследно изчезнали. Над 9 000 души замръзват или заболяват по време на Зимната Шипченска епопея. В памет на тях през 1934 г. на връх Столетов е открит Паметникът на свободата, висок 31,5 метра, с 890 стъпала, водещи към него.

Точно днес, но преди 149 години, Шипка не пада. И заради това България е свободна.