Точно днес, но преди 49 години: Мисията, която изпрати най-далечният човешки обект в космоса

Изстрелването, което почти не се случва

На 5 септември 1977 г., в 12:56:01 UTC, ракетата Титан IIIE-Сентавър се издига от площадка 41 на нос Канаверал, Флорида. На върха ѝ е монтиран Вояджър 1 - космически апарат с маса 815 килограма, предназначен да изучи външните планети на Слънчевата система. Мисията е част от програмата на НАСА за използване на рядко планетарно подравняване, което се случва веднъж на 176 години и позволява на космически апарати да прелитат от планета на планета чрез гравитационни маневри.

Втората степен на ракетата обаче се изключва преждевременно поради неправилна смес от гориво и окислител. Това кара горната степен Сентавър да изразходва 1200 паунда допълнително гориво, за да компенсира. Когато двигателите на Сентавър се изключват, в резервоарите остава гориво едва за 3,5 секунди допълнителна работа. Ако ракетата изчерпва горивото още малко по-рано, Вояджър 1 остава в орбита около Земята или се връща обратно към Слънцето.

Близнакът, който излита първи, но пристига втори

Интересен факт е, че Вояджър 1 всъщност е вторият апарат от програмата. Вояджър 2 излита на 20 август 1977 г., шестнадесет дни по-рано. И все пак апаратът носи номер едно, защото е поставен на по-бърза и по-пряка траектория, която му позволява да излезе от астероидния пояс по-рано от близнака си и да го изпревари на 15 декември 1977 г.

Първоначалната орбита на Вояджър 1 е с афелий от 8,9 астрономически единици, малко под орбитата на Сатурн. Това позволява на апарата да достигне Юпитер на 5 март 1979 г. и Сатурн на 12 ноември 1980 г. При Сатурн той открива пет нови луни и нов пръстен, наречен G-пръстен.

Златният диск и българският глас, който покорява космоса

Още при планирането на мисията екипът на НАСА осъзнава, че апаратите напускат Слънчевата система и пътуват през междузвездното пространство в продължение на десетилетия, ако не и векове. Затова на борда на всеки от двата апарата е монтиран Златен диск - 12-инчова плоча от позлатена мед, съдържаща звуци и изображения, подбрани да представят разнообразието на живота и културата на Земята.

Един комитет, ръководен от Карл Саган от Корнелския университет, събира 115 изображения, природни звуци, музикални произведения от различни култури и епохи, както и поздрави на 55 езика. Сред 27-те музикални произведения на диска, наред с творби на Бах, Бетовен и Моцарт, стои и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска. Записът е направен през 1968 г. в класна стая в Смолян, където американският фолклорист Мартин Кьониг поставя оборудването си, а Валя пее заедно с двама каба гайдари - миньори от селата Соколовци и Момчиловци. Песента, произхождаща от Златоградския край в централните Родопи, разказва за легендарния хайдутин Дельо войвода от края на XVII и началото на XVIII век.

Сред 55-те поздрави на диска няма български, но родопският глас на Валя Балканска, съчетан с мощното звучене на каба гайдата, става музикалният посланик на България към Вселената. Както отбелязва самата Балканска, тя не просто пее, а разказва истории, които докосват сърцето на слушателя.

Мозъкът, който е три милиона пъти по-слаб от телефона

Вояджър 1 не разчита на революционна технология, а на инженерно майсторство. Ръководителят на програмата Джон Казани описва философията на екипа така: не са използвани големи технологични пробиви, просто са вместени два паунда в чанта с капацитет един паунд.

Апаратът разполага с около три милиона пъти по-малко памет от съвременен мобилен телефон и предава данни със скорост, която е приблизително 38 000 пъти по-бавна от 5G връзка. Въпреки това четири от единадесетте научни инструмента все още работят и продължават да изпращат информация към Земята.

Най-далечният човешки обект

На 17 февруари 1998 г. Вояджър 1 изпреварва Пионер 10 и става най-отдалеченият човешки обект. На 25 август 2012 г. апаратът пресича границата на хелиосферата и влиза в междузвездното пространство, като става първият човешки обект, достигнал тази територия. Към август 2026 г. той се намира на разстояние от над 25,6 милиарда километра от Земята и се движи със скорост от около 61 000 километра в час.

Прогнозите сочат, че Вояджър 1 ще премине на разстояние 1,6 светлинни години от звездата Глизе 445 в съзвездието Жираф след около 40 000 години. Дотогава, както отбелязва Саган, космическият апарат ще бъде открит и дискът ще бъде пуснат само ако в междузвездното пространство съществуват напреднали цивилизации. Но самият факт, че тази бутилка е хвърлена в космическия океан, казва нещо много надеждно за живота на тази планета. А в нея българският глас на Валя Балканска продължава да пътува вече близо половин век, разнасяйки ехото на Родопите из безкрая.