Точно днес, но преди 63 години: Трите свръхсили спряха да взривяват атомни бомби във въздуха

Кубинската криза променя всичко

През октомври 1962 г. светът е на косъм от ядрена война. Съветските ракети в Куба и американската блокада довеждат до 13 дни, през които човечеството не знае дали ще оцелее. След тази криза и Вашингтон, и Москва разбират, че ядрената ескалация не може да продължава безконтролно.

Преговорите за ограничаване на ядрените изпитания водят началото си още от 1950-те, но винаги са задъхвани от недоверие. След Карибската криза обаче дипломацията намира нов импулс. На 5 август 1963 г. в Москва представители на САЩ, Великобритания и Съветския съюз подписват Договора за частична забрана на ядрените опити.

Какво точно забранява договорът

Договорът забранява ядрените изпитания в три среди - атмосферата, космоса и под водата. Това означава, че великите сили вече не могат да взривяват атомни бомби във въздуха, където радиоактивният облак се разнася с вятъра и дъждовете по целия свят.

Подземните тестове обаче остават разрешени, стига радиоактивните отломки да не преминават границите на страната, която ги провежда. Тази вратичка е компромис, без който договорът вероятно никога няма да бъде подписан. Съветският съюз настоява да запази възможността за подземни опити, защото се страхува, че без тях няма как да поддържа и модернизира ядрения си арсенал.

Защо това е важно

Преди договора ядрените изпитания са ежедневие. САЩ и СССР взривяват бомби в атмосферата редовно, а радиоактивният прах се носи над хиляди километри и пада с дъжда върху хора, животни и реколта. През 1950-те и началото на 1960-те години този прах замърсява храната и водата по целия свят, включително в страни, които не участват в ядрените опити.

Договорът от 1963 г. е първото голямо споразумение за контрол на въоръженията между суперсилите. То не намалява броя на ядрените бойни глави, не забранява производството им и не спира подземните тестове, но слага край на най-видимата и най-опасна за околната среда форма на ядрени изпитания.

От три страни към сто и повече

Първоначално договорът е подписан само от три държави - САЩ, Великобритания и СССР. Но бързо става ясно, че това е начало, а не край. През следващите години към него се присъединяват повече от 100 други държави. Той става основа за по-нататъшни усилия за неразпространение на ядрено оръжие и подготвя почвата за по-мащабния Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити, който обаче така и не влиза в пълна сила и до днес.

Урокът за днес

Договорът от 1963 г. показва, че дори в разгара на Студената война, когато двата лагера гледат един на друг с омраза и страх, дипломацията може да постигне резултати. Карибската криза е била необходим шок - момент, в който лидерите на САЩ и СССР осъзнават, че ядрената война не е абстрактна заплаха, а реалност, която може да настъпи след един погрешен ход.

Днес, когато светът отново е изправен пред ядрени заплахи и разпад на договорите за контрол на въоръженията, урокът от 1963 г. остава валиден - диалогът е възможен, когато цената на конфликта става твърде висока. Въпросът е дали съвременните лидери ще имат същата мъдрост да седнат на масата, преди да е станало твърде късно.