Тръмп постави канадския авиационен гигант пред ултиматум

Ултиматумът в социалните мрежи

На 7 септември 2026 г., в публикация в Truth Social, Доналд Тръмп пише с главни букви: „НИКАКВИ ПРОДАЖБИ НА BOMBARDIER В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ! Продуктите им не са достатъчно добри! Над 50% от приходите им идват от Съединените щати." Според него, ако компанията иска американския пазар, трябва да започне да строи самолетите си в САЩ и да спре да третира Америка като „касичка".

Тръмп добавя, че Bombardier живее от американски купувачи, американски компании, американски летища и американско обслужване, докато Канада блокира американски банки и фирми. Той също така обвинява канадските регулатори, че са блокирали сертифицирането на самолети на Gulfstream Aerospace, което по думите му е „напълно несправедливо и нечестно".

Предисторията на търговската война

Заплахата не идва от нищото. През август 2026 г. Тръмп налага 50% мита върху внос от Канада на стойност около 20 милиарда долара. Канада отговаря с реторични мита, а търговските преговори между двете страни се провалят. На 24 август Тръмп публикува, че „Канада години наред ограбва Съединените щати", след като администрацията му не успява да постигне търговска сделка с канадския премиер Марк Карни.

Това не е първият път, когато Bombardier е в прицела на американския президент. През първия мандат на Тръмп Министерството на търговията на САЩ налага близо 300% мита върху самолетите C Series на компанията. Тези мита са отменени през 2018 г. от Международната търговска комисия на САЩ, която постановява, че канадските самолети не нанасят вреда на американската индустрия. Моделът C Series по-късно е продаден на Airbus и днес се произвежда като A220.

Залозите за Bombardier и американския пазар

Bombardier е сред водещите производители на бизнес самолети в света. Портфолиото ѝ включва семействата Learjet, Challenger и Global. Според данни на Reuters около половината от глобалния флот от 5100 самолета, експлоатирани от клиенти на компанията, оперира в Съединените щати. Много американски авиокомпании използват регионални реактивни самолети на Bombardier в своите флотове.

Компанията има американска централа в Уичита, Канзас, която помага при производството на цялото семейство самолети. Въпреки това основното производство остава в Канада, включително в Монреал, където Bombardier разширява производствените си мощности с проект на стойност 100 милиона долара.

Реакции и правни пречки

Авиационни експерти изразяват притеснение, че заплахата за „десертификация" на канадските самолети е непрактична. Според Джон Грейдек, преподавател по авиационен мениджмънт в Университета Макгил в Монреал, отнемането на сертификатите на всички канадски самолети, опериращи в САЩ, би имало значително въздействие върху американския въздушен пазар и вероятно би предизвикало недоволство сред американските пътници. Грейдек отбелязва, че в САЩ оперират близо 1000 канадски самолета.

Белият дом уточнява, че президентът не предлага десертификация на вече експлоатирани канадски самолети, а по-скоро нови ограничения за бъдещи продажби. Въпреки това правомощията за сертифициране на въздухоплавателни средства принадлежат на Федералната авиационна администрация, а не пряко на президента.

Канадският министър на индустрията Мелани Жоли заявява пред CBC News, че вярва, че спорът „може да бъде разрешен". Лидерът на Блок Кебекоа Ив-Франсоа Бланше пък изразява загриженост, че заплахата „подкопава икономическата стабилност" на целия континентален въздушен транспортен мрежов.

Какво следва

Администрацията на Тръмп планира да въведе 50% мито върху автомобилите от 1 януари 2027 г., което показва, че търговският натиск върху съседите и съюзниците на САЩ няма да намалее. За Bombardier ситуацията поставя дилема: да премести част от производството в САЩ, което би нарушило канадските трудови и индустриални интереси, или да рискува да загуби най-големия си пазар.

В средата на 2026 г. компанията вече обмисля разширяване на производствените си мощности, включително и възможност за нов отбранителен завод в Канада. Сега обаче американският ултиматум може да промени тези планове и да принуди ръководството да преразгледа стратегията си за глобално производство.