Зад жестокостта, граничеща със садизъм: анализ как едно дете стига до убийство и защо обществото губи критичното си мислене

Повече от час бой и 30 евро за дюнери

На 5 август 2026 г. 37-годишният Георги Кузев от Кричим беше пребит до смърт на Младежкия хълм в Пловдив от група от петима тийнейджъри на възраст между 14 и 17 години. ​ Според прокурора Анелия Трифонова побоят е продължил повече от час, а след смъртта на жертвата младежите взели 30-те евро в портфейла му и си купили дюнери. ​

Прокуратурата повдигна обвинение за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Трима от обвиняемите нямат навършени 16 години. ​ Съдът наложи най-тежката мярка за неотклонение, задържане под стража, която се прилага изключително рядко за непълнолетни. ​

Виждам те, щастлив съм, че си тук: емоционалните нужди, които родителите пренебрегват

По думите на психолога Биляна Караджова, която коментира случая пред Радио Пловдив, зад проява на такава жестокост, граничеща със садизъм, стои верига от множество невидени, незачетени и пренебрегнати моменти. ​

Причините трябва да се търсят първо на най-близкото до детето ниво: в семейството и отношенията със значимите за него хора. След това идват детската градина, училището, приятелският кръг и все по-силната с възрастта потребност от принадлежност към определена група. Едва след тях е по-широката обществена и институционална среда. ​

В забързаното ежедневие родителите често се концентрират върху материалните потребности на детето, но остават незабелязани неговите базови емоционални нужди. Караджова подчертава, че детето трябва да получава знаци като: „виждам те, щастлив съм, че си тук, радвам се да виждам как се развиваш, искам да знам какви са твоите нужди". Без това започват пропуските. ​

Когато детето чупи, за да бъде забелязано

Негативното и деструктивно поведение при децата често е начин да привлекат вниманието към себе си. Когато едно дете дълго време не получава необходимото внимание, то намира свои начини да го потърси, включително чрез разрушително или социално неприемливо поведение. ​

„То си изфабрикува начини, по които да привлече вниманието – да чупи, да разваля, да крещи или да прави неприемливи неща. Тогава няма как да не му бъде обърнато внимание. Дори такова внимание е за предпочитане пред абсолютната липса на внимание", обясни Караджова. ​

Агресията е по-бързият начин

Караджова постави и въпроса доколко самите възрастни умеят да разпознават собствените си емоции и да ги управляват. Насочването на напрежението навън често е по-лесно, отколкото човек да погледне към собствените си преживявания и причините за тях. ​

„Агресията е по-бързият начин, по-бързо даващият резултат начин. Тогава не се занимаваш със себе си и със своите преживявания. Фокусът не си ти, фокусът е този, който е отсреща", посочи психологът. ​

Обществото иска вендета, а не справедливост

След убийството на Георги Кузев обществената реакция включва протести, искания за по-тежки наказания за непълнолетни и крайни призиви, които се разпространяват в социалните мрежи. Според Караджова агресията има способността много бързо да се разпространява в групата, особено когато общественото напрежение вече е високо. ​

В подобни моменти съществува риск желанието за справедливост да бъде заменено от желание за наказание и отмъщение. „Обществото има нужда да има наказани, да се случва някаква вендета и в тази нагласа изведнъж изчезва критичното мислене", предупреди психологът. ​

Критично мислене и емоционална грамотност: изходът е в малките стъпки

Въпреки тревожните прояви в обществото Караджова е категорична, че не е късно за промяна. Тя обаче не може да бъде постигната с едно решение или единствено чрез по-тежки санкции. ​

„Винаги има изход. Той е в малките и обикновени стъпчици, не в грандиозното решение, от което очакваме изведнъж обществото ни да придобие идеален образ", посочи тя. ​

Особено важно е децата и младите хора да бъдат учени на критично мислене и емоционална грамотност: да могат да проверяват моделите, които им се представят като престижни и привлекателни, и да разпознават собствените си чувства и последствията от тях. ​

Това става още по-важно в среда, в която значителна част от живота на подрастващите преминава в социалните мрежи. Там те получават готови модели за популярност, авторитет и поведение, без винаги да разполагат с достатъчно изградени критерии, за да ги оценят. ​

„Човек не се ражда агресивен. Детската престъпност и агресията не се появяват от само себе си. Те се случват стъпка по стъпка", заключи Караджова. Превенцията на насилието не започва след престъплението и не се изчерпва с наказанието. Тя започва много по-рано: с вниманието към детето, с умението да бъдат разпознати неговите потребности и сигнали и със създаването на среда, в която младият човек се учи да мисли критично, да разбира емоциите си и да носи отговорност за поведението си. ​