Защо АЕЦ „Козлодуй" работи при маловодие, докато румънските централи спират реактори: ролята на студения канал

Дълбоководното решение

При строителството на АЕЦ „Козлодуй" е взето решение, което днес се оказва ключово за нейната устойчивост. Водата от Дунав не се взема директно от плиткия бряг до реакторите. Вместо това е изграден изкуствен канал, който отвежда вода до циркулационните помпени станции. Този студен канал е проектиран така, че да осигурява достатъчен дебит дори при по-ниски водни нива и да намалява влиянието на плитчини, наноси и ледоход. Според проектната документация проводимостта му е около 180 m³/s, като е доказвана и по-висока проводимост при необходимост.

Отворена система за охлаждане

След като водата премине през кондензаторите на турбините, тя се връща обратно в Дунав по отделен топъл канал. Това е т.нар. отворена система за охлаждане, която позволява непрекъсната циркулация на големи водни обеми без нужда от изкуствени охладителни кули или рециркулация. Архитектурата на цялата система — от водохващането през студения канал, през помпените станции, до връщането през топлия канал — е замислена като интегрирано хидротехническо цяло.

Защо ниското ниво не спира централата

Има няколко основни причини, поради които АЕЦ „Козлодуй" продължава да работи при сегашното маловодие. Първо, водовземането е дълбоководно, а не от плиткия бряг, което означава, че дори при спад на нивото на Дунав каналът все още има достъп до достатъчно дълбоки и студени водни пластове. Второ, каналът и помпените станции са проектирани именно за големи колебания в нивото на реката — това не е адаптация, а заложено още при строителството инженерно решение. Трето, при необходимост се извършват драгажни и поддържащи дейности, за да се запази необходимата дълбочина на водовземането и да не се допусне запълване с наноси.

Кога би настъпила критична ситуация

Самото ниско ниво на реката не означава автоматично, че централата трябва да спре. Критични биха били ситуации, при които нивото стане толкова ниско, че не може да се осигури необходимият дебит за охлаждане. Друга заплаха би била, ако температурата на Дунав стане прекалено висока и екологичните ограничения не позволяват връщането на по-топлата вода обратно в реката. Трети рисков сценарий е възникване на проблем с безопасното водоснабдяване, независимо от нивото. Към момента нито една от тези критични граници не е достигната.

Проектът „Студен канал 2"

Въпреки съществуващата и добре функционираща система, през последните години се разработва проект за „Студен канал 2". Идеята е да се осигури допълнително техническо водоснабдяване за бъдещите нови мощности и още по-голяма устойчивост при екстремно маловодие. Проектът включва нов канал с дължина около 2,5 km, нова помпена станция и корекция на дъното на ръкава на Дунав, така че да се гарантира подаването на до 110 m³/s охлаждаща вода. Това решение не само ще подсили сегашните мощности, но и ще създаде резерв за бъдещите реактори, които се планират в рамките на разширяването на АЕЦ „Козлодуй".

Твърдението, че АЕЦ „Козлодуй" не спира заради „специален канал", е в общи линии вярно, но по-точното обяснение е, че това е цяла хидротехническа система — дълбоководно водохващане, студен канал, помпени станции и топъл канал, проектирани така, че да осигуряват надеждно охлаждане при широк диапазон от водни нива на Дунав. Докато други централи по поречието разчитат на директно водовземане от брега и са уязвими при спад на реката, българската ядрена централа се възползва от инженерна предвидливост, заложена още при нейното проектиране.