Зеленски отрича и за Северен поток, и за изборите: две „не"-та, които не убеждават никого

„Украйна официално никога не е участвала"

По данни от репортаж на DW, публикуван на 24 август 2026 г., Володимир Зеленски заявява, че Украйна официално никога не е участвала в операция, свързана с взривяването на тръбопровода Северен поток 2, и е готова да помогне на партньорите си в разследването. ​

Отричането идва, след като германските федерални прокурори през юли 2026 г. повдигат обвинение срещу украински гражданин, известен като Сергей К., за съучастие във военно престъпление. Според обвинителния акт, виждан от POLITICO, мъжът, който към момента на саботажа е офицер в украинската армия, е разработил план за унищожаване на газопровода заедно с други военни, действащи „от името на държавни органи в Украйна". ​

Зеленски може да е искрен, когато казва, че не е знаел. Но „не знаех" не е същото като „не сме го направили". А когато германски съд разполага с обвинителен акт, който описва операция, планирана от украински офицери, отричането звучи все повече като политическа позиция, а не като факт.

„Цунами, което ще разцепи страната"

В същия уикенд Зеленски се изправя пред друга криза. По данни от репортаж на Time, публикуван на 24 август 2026 г., той заявява пред журналисти, че избори по време на война биха „унищожили" Украйна. ​

„Вярвам, че ако искаме да унищожим страната, то по време на такава война можем да тръгнем към избори", казва той по време на двучасова среща с журналисти в събота, части от която са публикувани в неделя.

Аргументът му е, че вотът е невъзможен при условията, в които Путин не иска да приеме никакви опции за примирие. Но този аргумент пренебрегва един факт: украинската конституция забранява избори по време на военно положение, но Федоров не призовава за незаконни такива. Той настоява за намиране на „правна и реалистична рамка", която да позволи възстановяване на демократичния процес.

Федоров, Сирски и 27 милиарда долара дефицит

Зеленски коментира за първи път публично конфликта с Федоров, когото уволни през юли заради разногласия с командващия въоръжените сили Олександър Сирски. По данни от NBC News той казва, че „не може да има конфликт на такова ниво между лидерите".

В същото време той признава, че министерството на отбраната е под огромен натиск с дефицит от 27 милиарда долара. В публикация в X той обяснява, че в началото на годината са взети решения средствата, предвидени за втората половина, да бъдат използвани през първата, и те са отишли за производство на дронове. „Сега, през втората половина на годината, тези средства трябва да бъдат компенсирани и допълнени", пише той.

Корупцията, която не спира

Докато Зеленски говори за единство, в президентската канцелария избухва скандал. Той уволни висш свой съветник на фона на нарастващ корупционен скандал, замесващ членове на кабинета му. Самият президент не е обвинен, но скандалът добавя още гориво към огъня, който Федоров разпали.

По данни от France24 анкета на Киевския международен институт по социология от 20 юли до 3 август 2026 г. показва, че 57% от украинците вярват, че избори трябва да се проведат след края на бойните действия, спрямо 69% през март. Спадът от 12 процентни пункта за шест месеца показва, че общественото мнение се променя, макар и бавно.

Два фронта, един президент

Зеленски се бие на два фронта едновременно. Външен: да убеди света, че Киев не е саботирал енергийната инфраструктура на Европа. Вътрешен: да убеди собствения си народ, че демокрацията трябва да почака, докато войната свърши.

И на двата фронта той губи терен. Германският съд има обвинителен акт. Федоров има 50% доверие, което расте с всяка седмица. А протестите, които започнаха през юли, вече са във втория си месец.

Въпросът не е дали Зеленски е прав за изборите или за тръбопровода. Въпросът е дали един президент, който отрича всичко и обвинява всички други, може да оцелее политически, когато фактите започват да говорят срещу него.